Шизофрения
Шизофрения е психическо заболяване, което често има негативно влияние върху живота на страдащия и на неговите близки. Характерна черта е, че болният не може да разграничи собствените си мисли и идеи от реалистичността на тяхната релевантност.
Диагнозата се извършва от специалист по психично здраве – лекар психиатър. Като диагностичен инструмент се използва класификаторът DSM IV или DSM V.
Симптомите на шизофрения може да настъпват постепенно и не толкова интензивно. Заболяването може да се развие бавно. Първите признаци като промяна в режима на бодърстване и сън, по-слаба отзивчивост, социално оттегляне могат да останат незабележими в началото, тъй като всички хора понякога имат такива периоди през живота си. Най-забележимият симптом за наличието на шизофрения е промяната в мисленето и поведението.
Симптомите обикновено се класифицират в две категории – положителни и негативни симптоми.
Положителни и негативни симптоми при шизофрения
ПОЛОЖИТЕЛНИ СИМПТОМИ
- Халюцинации – най-често аудиторни. Лицата, които изпитват халюцинации обикновено виждат или чуват неща, които към момента не съществуват. Чуването на гласове е най-често срещано, но в практиката си съм срещала и лица, които са имали и зрителни, и слухови халюцинации едновременно с измамно усещане за допир. Т.е. изпитването на усещания без наличието на причиняващия стимул също спада към халюцинациите. Гласовете могат да описват извършващи се дейности, да обсъждат мислите и поведението на слушателя, да дават инструкции или да говорят директно на човека.
- Заблуди – убеждение, основаващо се на странна или нереалистична гледна точка. Тук не говорим за заблудата от гледна точка на наивността. Най-често срещаните заблуди са параноичните мисли, характерни за параноидната шизофрения – някой те следи, жертва си на голяма конспирация, всички съседи са в заговор срещу теб… Примерите могат да са безброй много. Налудностите могат да се проявят внезапно или да се развиват в продължение на по-дълго време.
- Промяна в поведението – неорганизираност, разсеяност, непредсказуемост, занемарен външен вид или проява на ексцентирност в облеклото. Шизофрениците може да са непредсказуеми в поведението си – могат да се разкрещят или да започнат да ругаят без адекватна причина или изведнъж да проявят симптоми на необичайна скръб.
- Разстройство на мисълта – лицата, страдащи от шизофрения, често имат проблем с поддържането на една линия на мисълта, особено при водене на разговор. Често прескачат от една тема в друга. Мислите и речта могат да са доста объркани, което затруднява воденето на разговор.
НЕГАТИВНИ СИМПТОМИ
Появата на негативните симптоми на шизофренията може да предхожда проявата на остър психотичен епизод с години и често се случва да не се обърне сериозно внимание на симптомите в началото. Те се проявяват постепенно и постепенно се влошават. Негативните симптоми, с които се характеризира шизофрения биха могли да се дължат и на други фактори, затова не би могло да се постави такава диагноза, само базирайки се на тях. Но те често водят до проблеми във взаимоотношенията, защото обикновено са считани за проява на мързел и незаинтересованост. Такива са:
- Необичайно социално отдръпване, включително и загуба на интерес към интимни взаимоотношения;
- Занемарен външен вид;
- Негативна промяна в хигиенните навици
- Загуба на интерес и мотивация към успехи в житейски план;
- Спад на професионалното развитие, загуба на интерес към кариерно израстване и успехи и други.
Рискови групи и диагностика на шизофрения
Както за много други психични заболявания, така и за шизофрения, не е известна причината за появвата. Наблюдава се обаче наличието на генетичен фактор. Разбира се, няма как да се изключат и факторите на околната среда. Това е може би най-често срещаното психично заболяване. Медицинските лица сочат, че най-често се проявява първоначално между 14-15-годишна възраст и 35 години. През последните години обаче все повече се говори и за шизофрения в детска възраст. Липсата на диагностични критерии за педиатричната популация не означава, че децата не са засегнати. В ранните детски години симптоматиката на шизофренията се припокрива с тази на аутизма и повечето деца се диагностицират с аутизъм.
Изследванията на лица с шизофрения сочат, че се наблюдават разлики в структурата на мозъка между тях и хората, които нямат заболяването. Някои изследвания сочат, че шизофренията има връзка с невротрансмитерите допамин и серотонин. Някои проучвания сочат, че дисбалансът между двата невротрансмитера би могъл да е в основата на появата на психичното разстройство.
Има и няколко епигенетчни фактора, които се явяват рискови за поява на шизофрения. Това са стресови житейски събития като внезапна загуба на близък, насилие, злоупотреба с психоактивни вещества и други.
Лечението първоначално се базира на прием на антипсихотици, тъй като целта е да се предотврати тежък психотичен епизод. Изборът на подходящ медикамент се прави след обсъждане с лекуващия психиатър относно вероятните ползи и странични ефекти. Психологическото лечение може да помогне на хората с шизофрения да се справят по-добре със симптомите на халюцинации или заблуди. Те могат също така да помогнат при лечението на някои от негативните симптоми на шизофренията, като апатия или липса на удоволствие.
Автор: Лучия Таскова
Още авторски материали на психология Лучия Таскова – тук.
