Хирургично лечение при спонтанен аборт

Какво е хирургичното лечение при спонтанен аборт?

След като в предишна статия говорихме подробно за спонтанния аборт, от какво се провокира, какви са рисковите фактори и как да се постъпи при подобни случаи, в този информативен материал ще допълним темата с повече яснота върху един друг начин – хирургичното лечение на спонтанен аборт.

Да започнем с това, че въпреки че вече ни е ясно кое може да предизвика спонтанен аборт, съществуват някои митове, които е редно да разбулим. Ще споменем някои рутинни дейности, за които е доказано, че не провокират спонтанен аборт:

• Упражнения. Те в повечето случаи са полезни за хора от всички възрасти, но трябва да са съобразени с индивидуалния случай. Приемаме, че при бременните те не водят до спонтанна загуба на плода, като говорим включително за дейности с висока интензивност, например джогинг и колоездене.
• Полово сношение – за радост на бащинската част.
• Работа – има обаче и някои условия. Не е никак редно да сте изложени на вредни химикали или радиация. Повече информация по въпроса може да ви даде лекарят ви, ако професията ви е свързана с експозиция към подобни вредни вещества.

За съжаление от друга страна обаче, няма нещо конкретно, което жената може да направи, за да предотврати спонтанния аборт. Нейната задача е просто да се съсредоточи върху това да се грижи добре за себе си и бебето си.

Говорим за редовни пренатални грижи, избягване на посочените вече рискови фактори за спонтанен аборт (тютюнопушене, пиене на алкохол и употреба на тежки наркотици), приемане ежедневно на предписаните от следящия бременността гинеколог мултивитамини и ограничаване приема на кофеин. Последното си е доста важно, тъй като скорошно проучване е установило, че пиенето на повече от две кофеинови напитки на ден се свързва с по-висок риск от спонтанен аборт.

Съществува богат набор от методи за диагностика на състоянието. Един особено важен такъв е прегледът на таза. Лекарят може да иска да провери дали шийката на матката е започнала да се разширява, което е важен показател сам по себе си. Ултразвукът (ехографията) е друг интересен подход. По време на ултразвука се проверява за сърдечен ритъм на плода и по това гинекологът може да определи дали ембрионът се развива както трябва. Ако диагнозата е трудна за поставяне от един път, препоръчително е да се направи още едно ехографско изследване след около седмица. 

Никой лекар не трябва да пренебрегва също така и кръвните изследвания. Следят се нивата на хормона на бременността в кръвта (човешкия хорионгонадотропин или съкратено HCG) и се сравняват с тези от предишни измервания. Ако се наблюдават необичайни промени в нивата на HCG, това почти винаги индикира някакъв проблем.

Не се пропуска също и проверка за анемия. Тя може да се прояви след преживяно значително кървене. Кръвните изследвания в ранните етапи от бременността се използват и за определяне кръвната група на майката. При история с два или повече предишни спонтанни аборта, лекарите често нареждат кръвни изследвания както за бременната, така и за нейния партньор, за да се определи дали хромозомите на единия или другия не са влияещ фактор.

Тъканните тестове също са с добра диагностична и клинична тежест. Те се прилагат, за да се разграничи реално настъпил аборт от друга потенциално опасна причина. Тъканта се изпраща в лаборатория, за да се потвърди или отхвърли диагнозата. 

Различават се няколко възможни диагнози, свързани със спонтанния аборт. Те  включват:

• Застрашаващ спонтанен аборт – когато бременната жена кърви, но шийката на матката й не е започнала да се разширява. В този случай има реална заплаха от спонтанен аборт. Такива бременности все пак често протичат без допълнителни проблеми.
• Неизбежен спонтанен аборт – ако жената кърви, има спазми и шийката на матката й е разширена, спонтанният аборт се счита за неизбежен.
• Непълен спонтанен аборт – той настъпва в случаите, когато болната отдели материал от плода или плацентата, но такъв остане също и в матката й. Това се счита за непълен спонтанен аборт.
• Пропуснат спонтанен аборт – при него плацентата и ембрионалните тъкани остават в матката, но ембрионът е умрял или пък никога не е бил оформен.
• Пълен спонтанен аборт – за него е характерно преминаване на развитието на всички тъкани от бременността. Това е типично за абортите, настъпили преди 12-тата гестационна седмица.
• Септичен спонтанен аборт – ако бременната развие инфекция в матката, се стига до патологично състояние, известно като септичен спонтанен аборт. Това, както можете да се досетите, е тежка инфекция и изисква незабавна помощ.

В свързания със спонтанните аборти материал разяснихме медикаментозните подходи за справяне с проблема. Един друг вариант обаче е хирургичното лечение. Много често се прилага малка хирургична процедура, наречена аспирационна дилатация и кюретаж (D&C).

Обяснено с наши думи, по време на тази процедура лекарят разширява шийката на матката и механично премахва ембрионалните тъкани от вътрешността й. Това е предпочитан метод от страна на хирурзите-гинеколози. Най-вече защото усложненията са редки, а манипулацията – ефективна. Ако все пак се стигне до нежелан ефект, това най-често е увреждане на съединителната тъкан на шийката на матката или стената й. 

При всички случаи хирургично лечение е необходимо, ако бременната претърпи спонтанен аборт, придружен с тежко кървене или е с признаци на инфекция.

1. Спонтанен аборт: лекарствена терапия
2. Съхранете здравето на очите си: 4 основни съвета
3. Анална фистула – 7 основни знаци и симптоми
4. Анална фисура – 3 основни симптоми
5. Препоръки за скрининг за рак на гърдата

Автор: Александър Манчев