Хиперпаратиреоидизмът е сложен за произнасяне и запомняне термин, който обозначава заболяване на паращитовидните жлези, дължащо се на повишена продукция на паратхормон.
Причината за това състояние може да се припише на хормонално активен тумор или на хиперплазия на въпросните жлези.
Каква е ролята на паращитовидните жлези?
Паращитовидните жлези са 4 на брой, но има и анатомични вариации, тъй като като в някои хора може да се открие и 5. Представляват малки жлезисти структури с размери не повече от зрънце ориз на всяка и са разположени зад щитовидната жлеза.
Въпреки това пренебрежите си размерите, но те имат невероятно важна функция в човешкия организъм – да контролират калциево-фосфорната обмяна, която е ключова метаболитна стъпка в редица органи, сред които бъбреците, костите и мускулите.
Нарушението на паратхормоновата секреция води до дистрофични изменения както в тези, така и в различни други органи и тъкани на организма. Много често заболяванията, свързани с паращитовидните жлези са пропускани от лекарите, които не се занимават с ендокринология.
Защо това е така?
Донякъде, защото диагнозата на хиперпаратиреоидизъм е трудна за поставяне, поради постепенното начало, бавната еволюция и липсата на характерни клинични прояви. обикновено преминават няколко години, докато пациентите усещат промяната в себе
си.
Когато стигнете до лекар, е важно да предприемете своевременни мерки, за да се изключи подобна патология. Състоянието се създава с генерализирана остеопороза, кисти, деформации и патологични фрактури на костите, образуване на камъни и калцификати в бъбреците, и по-рядко в панкреаса, и жлъчните пътища – всички те завършват често с бъбречна
недостатъчност и уремия.
Но защо паращитовидните жлези бяха
започнали да произвеждат ненормално високо количество от хормона?
Да изясним това, чепаратиреодизмът се среща под две форми – първична и вторична. По-голямо внимание е редовно да се показва на първичната, тъй като тя често е срещана в практиката и обединява под своя егида множество различни състояния,
всички водещи до едно и съща патологична проява – повишена секреция на паратхормона.
Подобна повишена секреция може да се дължи на ред причини:
- Един от тях е паратиреоидният аденом, който в същността си представлява доброкачествено туморно новообразуване на едно или няколко от паращитовидните жлези. Това е и най-честата форма на хиперпаратиреоидизъм.
- Друга, далеч по-плашеща форма на хиперпаратиреодизъм, се развива при наличието на паратиреоиден карцином. Той, за щастие, се среща в много малък процент от болничните – около 0,5- 1,5% от всички случаи. При всичко това подобен тумор е способен да достигне значителни размери и може дори да се опипа от лекаря при обикновен преглед.
Характерно за този рак е, че той метастазира по лимфен път. Клиничната картина винаги е с проява на тежки скелетни лезии, а лабораторните изследвания показват изключително високи нива на калций в серума. Костните изменения се изразяват в деминерализация, засягаща особено дългите кости. Компактният слой на костта се изтънява и придобива гъбовиден вид, а това е изключително податливо при различни фрактури и наранявания, дори при леки по тежест травми.
Проявите от страна на бъбреците са едни от най-характерните:
В 60-70% от болните се развива двустранна рецидивираща нефролитиаза – или с прости думички – камъни в бъбреците. Патогенетично тази нефролитиаза се свързва с хипервисоките нива на калций и фосфор в урината.
Възможно е оплакванията да има и от стомашно-чревния тракт, те се изразяват
с:
- анорексия;
- Гадене;
- Повръщане;
- Болки в корема;
- Упорит запек;
Обменните нарушения са представени клинично с обилно уриниране и вторични на него с незадоволима жажда, които са резултат от хиперкалциурията и повишеното излъчване на натрий, и бикарбонати с урината. Целият този омагьосан кръг неминуемо води в определен момент и до метаболитна ацидоза.
За да се постави сложната диагноза „хиперпаратиреоидизъм“, със съществено значение се оказват клинични и лабораторни тестове, които трябва да се използват с цел да се измерят нивата на калция и фосфора в кръвта и урината, а също толкова
важни са и рентгеновите изследвания на костите скелет, и ехография на бъбреците за установяване на костни лезии или нефролитиазни промени, съответно.
Лечението на първичния хиперпаратиреоидизъм е хирургическо.
Има няколко фактора, които имат голямо значение за успешното справяне със успешното, това са:
- Навременно добавена диагноза;
- Точна локализация на процеса;
- Добра предоперативна подготовка – нужно е щателно коригиране на тежките електролитни и обменни нарушения и стабилизиране на сърдечно-съдовите, и бъбречни нарушения, ако такива вече са налице.
Оперативната интервенция се извършва под обща анестезия, с оперативен разрез, който позволява идеален оглед на щитовидната жлеза и самите паращитовидни жлези. Туморовидно увеличената паращитовидна жлеза, или няколко такива, се отстранява
изцяло заедно с капсулата. В случай, че паратиреоидният аденом се намира в медиастинума, за който оперативният екип би следвало да е ясно, трябва да има готовност за извършване на стернотомия – отваряне на гръдната кост за по-добър
достъп до патологичните огнища.
Нормално, в период след хирургическата интервенция се очаква подобряване на хипокалциемията – ниски нива на калций в кръвта, които се компенсират с калциеви препарати. Използва се венозни вливания на калциев глюконат и следствие на витамин D, в съответна доза според индивидуалния случай.
Споменатият вторичен хиперпаратиреоидизъм се наблюдава предимно при пациенти с продължителна хемодиализа. За тях е типична хиперплазия на всички паращитовидни жлези и следващите от това повишени кръвни нива на паратхормон,
и калций.
Автор: Александър Манчев
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от консултация с лекар, моля, свържете се с нас през секцията за консултация.
