Трансгенерационна травма, за която често се говори в психологията, или по-простичко наречена – родова или поколенческа травма.
Подобен вид травма се наблюдава като повтарящи се модели и реакции от емоционален и поведенчески характер. Трансгенерационната травма може да намери проявление във всички сфери на живота ни, в междуличностните отношения – с партньори, родители, приятели, колеги, деца, в професионалната сфера, в академичната сфера, в начина на мислене, дори и в сферата на здравето.
Трансгенерационната травма може да доведе до затруднения с намирането и следването на собствения житески път. Всяка травма неизменно оформя блокажи, които се проявяват под различни форми на поведение и мислене.
Какво означава една травма да се предава и как се случва това?
Трансгенерационна травма е травма, която се наследява. Травматичното преживяване на един член от семейната система не засяга само него, а засяга и следващите поколения на тази система.
Най-простичкият и често срещан пример сред психолозите е „насилието поражда насилие“. Момче, което е живяло с баща-насилник, често се превръща в такъв като възрастен. Жена живяла в условия на домашно насилие като дете, често несъзнателно подсигурява тази среда за своите деца.
От биологична гледна точка човешкият организъм се състои от около 30-40 трилиона клетки, които съдържат хилядите гени. От повечето гени сме унаследили по две копия – едно от майката и едно от бащата.
Гените се разполагат в нишки, наречени хромозоми.
Имаме 46 хромозоми – 23 от майката и 23 от бащата. В този ред на мисли всяко дете носи по 50% от ДНК-то на всеки един от родителите си. Родителите нито съответно са носители на по 50% от гените на своите родители. В този контекст на мисли, гените се предават през поколението. Един ген, не е само ген. Всеки ген носи историята на рода.
Когато се раждаме, ние не наследяваме само гените. Наследяваме и историите, моделите, мирогледа, традициите, болките и травмите на нашите предци. Всичко, което нашите родители, прародители и предци са преживели е закодирано в гените ни.
Този факт разбива стигмата, че това което не помним и това, което не знаем не може да ни застигне и да ни нарани. Всъщност това, което е премълчано или по някаква причина е неясно, оказва влияние върху нас. Просто често не го осъзнаваме и не можем да го контролираме. Премълчаното често е от добри подбуди.
Всяка всяка е трансгенерационна травма, за да не се прехвърля върху следващите поколения. Но това не е адекватният начин за спиране на потока, на предаване. Адекватното решение е тази травма да се отработва и да се комуникира по един по-различен начин, с бъдещите поколения.
Защото премълчана или не, те ще я носят. Тя се предава през потока на живота, който тече от миналото, през настоящето и към бъдещето. Потокът на живота тече от по-старите поколения към по-младите.
Тригерите на една травма могат да бъдат предавани от родител на дете, поколение наред.
Премълчването не предпазва децата от трансгенерационна травма. Всъщност, ако не се говори за травмата, това до известна степен я засилва, защото незнанието пречи на децата да имат разбиране за реакциите и поведението на родителите си.
Мълчанието и наличието на тайни могат да предадат не по-малко травматични послания от изречените думи.
Повечето изследователи върху влиянието върху поколението на трансгенерационните травми се базират на наблюденията и изследванията върху оцелели бежанци, потомци на роби и деца на оцелели от Холокоста .
Изследванията неминуемо съчат, че симптомите на травмата продължават да се носят и предават, и на следващите поколения.
Важно е да се направи едно уточнение – не казвам, че травмите се унаследяват само биологично. Унаследяването на една или повече травми се осъществява чрез взаимодействието на родителя с неразрешената травма и детето.
Нездравословните механизми за справяне неминуемо се прехвърлят върху наследника. С две думи, предавайки реакцията и отношението си към травмата, предаваме и самата травма. Историята на рода е вписана и във вашето семейство, защото то е част от този род.
Симптомите, съчещи за наличие на трансгенерационна травма са:
- Чувство за разочарование, несгода и липса на късмет;
- Прекалена раздразнителност и наличие на гняв;
- Чувство за несигурност и ниска самооценка;
- Затруднения в социалната сфера;
- Проблемни междуличностни отношения;
- Социално оттегляне;
- Недоверие в собствените възможности, затруднения за създаване на доверителни отношения с другите;
- дисоциативно поведение;
- Тревожност от раздяла и проблеми с привързаността;
- Влошаване на физическото здраве;
- Усилена симптоматика на тревожност и депресия;
- Проблеми от емоционален характер и др.;
Трансгенерационната травма дава отражение, но не само на психиката на човека. Засяга и на физическо ниво.
Изследванията показват, че при потомците на оцелелите от Холокоста се откриват значително по-високи нива на кортизол в кръвта им, въпреки че те лично не са преживели травматичното събитие.
Предаването на поведенчески тенденции и конфликти на ниво психика чрез семейната динамика и възпитание води до формиране на патологични сценарии в междуличностните и семейните взаимоотношения.
Децата могат да започнат да се идентифицират с някой от родителите си чрез травмата, асимилирани преживяванията.
В този случай децата ще проявяват същите травматични симптоми, въпреки че няма да са били пряко изложени на конкретното травматично събитие и то може да се е случило много преди да се родят.
Децата нямат представа какво ги кара да се чувстват така. Те просто свързват тревогите и страховете си с тези на своите родители.
Семейната (системна) психотерапия е най-добрият подход за лечение на трансгенерационна травма, защото тя работи с всички членове на системата, без да е необходимо всички да присъстват в кабинета. Разбира се, би било добре да участват повече членове. Това ще спомогне по-лесно да научите за семейната история на травмата, да разберете и да я отработите, и по този начин да прекъснете порочното предаване на следващите поколения.
Автор: Лучия Таскова – психолог
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от консултация с психолог, моля, свържете се с нас през секцията за консултации , където ще имате възможност да уточните директен и удобен за вас час с нашия психолог Лучия Таскова.
