Тазово-възпалителни болести – 2 основни вида

Тазово-възпалителни болести са заболявания у жената, които се отнасят до тазовите органи, а те включват:

– Матката;

– Фалопиевите тръби;

– Яйчниците;

– Червата и перитонеума – тънката мембрана, която се простира по повърхността на тазовата кухина;

Тазово-възпалителни болести  най-често се развиват като следствие на инфекция, която е достигнала до органите, разположени в малкия таз при жената. Заболяването е характерно с това, че по-често засяга младите, сексуално активни жени в репродуктивна възраст.

2 вида тазово-възпалителни болести с изолирана инфекция:

1. Екзогенна – при изолиране на патогенни микроорганизми, които нормално не се срещат в половите пътища. Те могат да бъдат внесени там предимно чрез сексуален контакт, например хламидиаза и гонорея, предавани по полов път и в по-редки случаи чрез диагностични и лечебни манипулации.
2. Ендогенна – полимикробна инфекция. Тя се причинява от условно патогенни микроорганизми, участващи във влагалищната микрофлора.

В този случай външните гениталии на жената биват атакувани от инфекциозния процес по 3 пътя:

• Асцендентен път- идващ от структури в горната част на тялото;
• Десцендентен -идващ от долните структури;
• По кръвен път;

Тазово-възпалителни болести може да протекат скорострелно, остро, подостро, хронично, както и субклинично. 

Гениталният флуор представлява бяло течение, което е често срещан симптом при много жени с тазово-възпалителни болести.

Появата на генитален флуор е неприятно преживяване за която и да е жена.

Състоянието на тазово-възпалителни болести се обуславя от няколко фактора:

• От преминаването на течност от съдовете на подепителната тъкан на влагалищните стени;
• От секрета, продуциран от повърхностните епителни клетки у влагалището на жената;
• От жлезите на цервикалния канал;
• От секрецията на мастните и потните жлези на вулвата;
• От секрета на Бартолиновите жлези; 
• От гликогена на плоските епителни клетки;
• От влагалищните ферменти и бактерии – добре познатата млечна киселина, както и бактериите на Додерлайн, които обуславят характерната кисела среда на това място;

Секрецията на флуор се регулира от фоликулостимулиращия хормон. Намалението поради различни патологични състояние води до сухота, парене и сърбеж. Обикновено тази намалена продукция на флуор се свързва с нарушение в хормоналната регулация на яйчниците, докато увеличеният синтез има предпазен механизъм, поради нарушената самоочистваща функция на влагалището.

Според произхода си флуор може да се раздели на вестибуларен, влагалищен, цервикален, корпорален и тубарен.

Вулвитите са възпаление на вулвата у жената.

Такъв тип инфекции при тазово-възпалителни болести, могат да бъдат причинени от ред микробиологични неприятели. Тук влизат зоопаразити, Trichomonas vaginalis, фито-кандида, Staphylococcus, Streptococcus и много други.

Вулвит, бидейки част от семейството на познатите тазово-възпалителни болести, може да бъде разделен на първичен, който е в следствие на:

• Механични дразнители;
• Паразити;
• Травми;
• Ниска лична хигиена;

И вторичен – най-често след колпит.

Според клиничната си картина вулвит има 2 форми:

1. Остра – проявява се най-вече с дифузна оточност на тъканите на влагалището, дифузно зачервяване на лабиите, клитора, перинеума и вътрешната страна на бедрата, гнойни налепи, разязвявания, лоша миризма и увеличени ингвинални лимфни възли;
2. Хронична – при него пациентките се оплакват от сърбеж, парене, а прегледът при акушер-гинеколог открива абнормално разрастване на малките срамни устни;

Лечението е според изолирания причинител – може да се прилагат антибиотични препарати, локално или системно, антимикотици и др.

Ендоцервицит е медицински термин, с който се обозначава възпалението на лигавицата, на шийката на матката.

Етиологично, виновни са познатите на доста хора гонококови бактерии, хламидии, Streptococcus, чревни анаероби, но е напълно възможно ендоцервицит да се развие и след травматични увреди – например при разкъсване на шийката след проблемно раждане или прекарани аборти.

Той също се дели на остър и хроничен, както и първичен и вторичен.

Клиничната картина се отличава с наличие на гноен флуор, диспареуния , болка при сексуален акт, контактни кръвотечения и др. Много типично е изтичането на слуз, примесена с гной. Лечението на ендоцервицит е антибиотично, а може в добавка или при липса на ефект да се приложат и електрокоагулация и конизация.

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.