Сърдечна недостатъчност – патологични промени и диагностика

Сърдечна недостатъчност е клиничен синдром, при който сърцето, поради нарушение на своята систолна и диастолна функция, а в някои случаи и двете, не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи метаболитните нужди на тъканите в тялото.

Хроничната деснокамерна сърдечна недостатъчност също дава типични прояви

От страна на органите с повишено венозно налягане това са:

• Набъбнали шийни вени и патологичен венозен пулс;
• Увеличен черен дроб с плътна консистенция. Болните се оплакват от тежест и болка в дясното подребрие. В по-късен стадий на заболяването настъпва и кардиачна чернодробна цироза;
• Венозен застой в бъбреците. Той води до намалено уриниране, както и до отчитане на малко количество белтък в урината, на болния. В напредналите стадии не е изключено развитието и на бъбречна недостатъчност;
• Отоци по долните крайниците. Те са по-големи са вечер, а сутрин намаляват или изчезват. Кожата върху тях е бледа и студена;
• Заедно с тях може да има и вътрешни отоци – в плеврата, в перитонеалната кухина, в перикардната торбичка и др.;

По-късно настъпващи симптоми във връзка с ниското ниво на перфузия на органите също са характерна находка при сърдечна недостатъчност. Наблюдават се отпадналост, умора и мускулна слабост, студена кожа, Чейн-Стоксово дишане, цианоза.

Проявите от страна на сърцето са следните:

• Разширяване на дясната камера и дясното предсърдие – може да се установи чрез перкусия, но в съвременната диагностика по-ценни са методите на рентгеново изследване и ехокардиография;
• Наличие на деснокамерен галопен ритъм;
• Деснокамерни пулсации вляво до долната част на гръдната кост и в епигастриума;
• Систоличен шум от релативна трикуспидална инсуфициенция;

Като хемодинамични нарушения се откриват увеличаване на телесистолния и теледиастолния обем на дясната камера, понижаване на фракция й на изтласкване, увеличаване на централното венозно налягане над 90 mm воден стълб и периферното венозно налягане над 120 mm воден стълб. В по-късните етапи на прогресията намалява и сърдечният минутен обем.

За достоверна диагноза на сърдечна недостатъчност се използват няколко
метода:

1. Електрокардиограма – тя показва данни за хипертрофия на дясната камера;
2. Ехокардиография – чрез нея се доказва уголемяване на сърдечните кухини, определя се фракцията на скъсяване и фракцията на изтласкване и дори може да помогне в установяване причината – напр. сърдечен порок, нарушена функция на камерната стена след прекаран инфаркт на миокарда и др., за сърдечната недостатъчност;
3. Рентгеновото изследване – при него се следи за разширени вени – по- конкретно горната куха вена, на дясното предсърдие;

Важно е сърдечна недостатъчност да бъде отдиференцирана като диагноза от множество други сърдечно-съдови заболявания.

При левокамерна сърдечна недостатъчност диференциация е редно да се направи с:

• Емфизем;
• Пневмония;
• Злокачествено заболяване на белите дробове;
• Хронично обструктивна белодробна болест и бронхиална астма;
• “Невротичен” задух и др.;

При деснокамерна сърдечна недостатъчност се прави диференциалната диагноза с:

• Чернодробни заболявания;
• Отоци от друг произход – напр. бъбречни заболявания;
• Набъбнали шийни вени с несърдечна генеза, от компресия, туморно образувание и др.;

Лечението на сърдечна недостатъчност цели:

• Да се постигне контрол върху основното заболяване – било то артериална хипертония, сърдечни пороци, миокардит, ритъмни и проводни нарушения и др.;
• Да се отстранят провокиращите и предизвикващи фактори – тук влизат намаляване на физическата активност, нормализиране на телесното тегло, ограничаване приема на сол и вода, спиране на лекарства с кардио потискащ ефект и др.;
• Подобряване на миокардния контрактилитет, отбременяване на сърцето, контрол и корекция на камерната честота и др.;

Основните групи медикаменти, които се прилагат за лечение на сърдечна недостатъчност са:

1. Диуретици – средство на първи избор с цел отводняване на натрупания пулмонален оток;
2. Сърдечни глюкозиди – целящи да подобрят помпената функция на сърцето и да отбременят дейността му;
3. АСЕ инхибитори – те разширяват съдовете и водят до облекчение на симптомите на сърдечна недостатъчност;
4. Бета блокери;
5. Фосфодиестеразни инхибитори;

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.