Основни понятия свързани със сърдечна аритмия:
Какво представлява неправилният сърдечен ритъм?
Сърдечна аритмия е неправилно провеждане на импулсите през сърдечния мускул и съответно нарушения в ритъма на сърдечния цикъл. Аритмия възниква, когато електрическите сигнали, които регулират биенето на сърцето, не функционират както трябва. В тези случаи сърцето започва да бие твърде бързо или твърде бавно или пък моделът на сърдечния ритъм става непоследователен.
Субективно, болният може да почувства трептене, неприятни удари в гръдната стена и учестен пулс. Не всички видове сърдечна аритмия са злокачествени обаче – има такива, които не са опасни. Така например, е напълно нормално човек да има ускорен пулс по време на физически упражнения и стрес или пък пулсът му да се забави по време на сън. Но, разбира се, повечето могат да предизвикат животозастрашаващи състояния
Общо погледнато, различните видове сърдечна аритмия се групират според скоростта на сърдечната честота. Например, тахикардията е ускоряването на сърдечния ритъм – или когато честотата надвишава 100 удара в минута, докато брадикардията е бавен ритъм (честотата е под 60 удара в минута).
Видове тахикардия: Различни форми на сърдечна аритмия
Разглеждайки ги поотделно, трябва да различим отделните видове сърдечна аритмия. Тахикардията включва в себе си:
- Предсърдно мъждене – то представлява хаотични сигнали, причиняващи бърз и некоординиран сърдечен ритъм, при който само отделни части от стената на предсърдието се съкращават. Това състояние може да е временно и да започва и да спира от само себе си. Но някои епизоди може да не спрат, освен ако не бъдат лекувани. Предсърдното мъждене често води до инсултни състояния, тъй като кръвта, която остава в предсърдието, започва да стагназира и да образува тромби.
- Предсърдно трептене – то е подобно на предсърдното мъждене, но сърдечните удари са по-организирани. Трептенето също е свързано с инсулт.
- Суправентрикуларна тахикардия – или с други думи надкамерна тахикардия. Това е широк термин, който се отнася до нередовни сърдечни удари, водещи началото си от локация някъде над двете сърдечни камери. Този тип тахикардия причинява епизоди на учестен сърдечен ритъм, които започват и спират внезапно.
- Вентрикуларна фибрилация – или камерно мъждене. Това са бързи и хаотични електрически сигнали, които карат камерите на сърцето (а не предсърдията) да треперят и мъждят, вместо да се съкращават по координиран начин, както би трябвало. Това също е сериозно състояние, което може да доведе до смърт, ако нормалният сърдечен ритъм не се възстанови в рамките на минути. Повечето хора с вентрикуларна фибрилация имат основно сърдечно заболяване, което е довело до камерното мъждене.
- Вентрикуларна тахикардия – отново бърз и неравномерен сърдечен ритъм, който обаче започва с погрешни електрически сигнали в камерите, вместо в предсърдията. Такъв един забързан сърдечен ритъм не позволява на камерите да се напълнят правилно с кръв, следователно сърцето не е в състояние да изпомпва достатъчно кръв към тялото. При хора с иначе здрави сърца вентрикуларната тахикардия може и да не причини сериозни проблеми. Но при пациенти със сърдечни заболявания тя е спешен случай, който изисква незабавна медицинска намеса.
Брадикардия:
Друг вид сърдечна аритмия и опасностите от развитието на бавен пулс
И така стигаме до пълната противоположност на тахикардия – патологично забавения сърдечен ритъм, наречен брадикардия. Както споменахме по-горе в статията, за брадикардия се говори тогава, когато честотата на сърдечните удари е под 60 в минута. Но отново парадокс – ниската сърдечна честота в покой не винаги означава, че има проблем.
Ако човек е физически здрав, сърцето може да е в състояние да изпомпва достатъчно кръв към тялото и с по-малко от 60 удара в минута, както е при добре тренираните сърца, като тези на спортисти, атлети и др.
Но от патологична гледна точка брадикардията също е опасна. Тя бива няколко вида:
- Синдром на болния синусов възел – още наричан “синдром на болния синус”, съществува анатомична и физиологична особеност в човешкото сърцето и тя се нарича синусов възел. Този възел се намира в предсърдието и задава тон за правилния ритъм на сърцето. Ако той, по каквато и да е причина, не работи правилно, сърдечната честота може да превключва между твърде бавна и твърде бърза скорост. Синдромът на болния синус може да бъде причинен от белези (най-често вследствие на прекаран исхемичен инфаркт) в близост до синусовия възел, който забавя, нарушава или блокира сигналите за сърдечен ритъм. Състоянието е повече срещано сред по-възрастните хора.
- Проводим блок – блокажът на електрическите пътища на сърцето ще доведе или до забавяне, или до напълно прекратяване на сигналите, които предизвикват сърдечния ритъм. Има блокове, които не е задължително да причинят симптоми, докато други причиняват пропускане на удари или забавяне на сърдечния ритъм.
- Преждевременни сърдечни удари – знаем ги още и като екстрасистоли. Това са допълнителни удари, които се появяват един по един, понякога в патерни, които се редуват с нормален сърдечен ритъм. Дразнещи са и причиняват тревожност у изпитващия ги. Но често са напълно доброкачествени и обикновено не са проблем. И все пак, екстрасистолите могат да предизвикат по-продължителна сърдечна аритмия, особено при хора със сърдечни заболявания. Понякога много честите преждевременни сърдечни удари могат да доведат до слабо сърце.
Симптоми и рискови фактори за развитие на сърдечна аритмия:
Как да я разпознаем, ако се появи?
Съществуват симптоми на различните видове сърдечна аритмия, които пациентите изпитват. Те варират, но най-често включват:
- Неприятно и тревожно усещане за трептене, туптене или препускане в гърдите.
- Учестен пулс.
- Бавен сърдечен ритъм.
- Болка в гърдите.
- Задух
- Безпокойство.
- Чувство за умора.
- Замаяност.
- Изпотяване.
- Припадък или усещане сякаш предстои припадък или колапс.
Има определени състояния, които увеличават риска от развитие на някои видове сърдечна аритмия. Такива са например коронарната артериална болест, артериална хипертония, някои вродени дефекти на сърцето, заболявания на щитовидната жлеза, електролитен дисбаланс, обструктивна сънна апнея, медикаменти, дроги, кофеин и алкохолна злоупотреба.
Усложненията от настъпила сърдечна аритмия са пряко свързани с типа на самата аритмия. Но съвсем общо казано, говорим за повишен риск от:
- Образуването на кръвни съсиреци, които могат да доведат до инсулт.
- Развитие на сърдечна недостатъчност.
- Внезапна сърдечна смърт.
Лечение на сърдечна аритмия:
Възможности между лекарства и хирургична интервенция
Отново трябва да се наблегне на факта, че лечението на различните видове сърдечна аритмия сериозно зависи от това дали пациентът страда от тахи- или брадикардия. Вметнахме, че някои сърдечни аритмии не са опасни и съответно не се нуждаят от лечение, но все пак всичко опира до това лекуващият лекар да прецени коя е по-подходящата стъпка в случая и евентуално да нареди редовни прегледи, за да наблюдава състоянието на болния.
Когато медикаментозната терапия е показана, лекарят ще изпише определени лекарства, доказали се като ефективни в лечението на съответния вид сърдечна аритмия и евентуалните усложнения, свързани с нея. Така например, повечето хора с тахикардия получават лекарства за контрол на сърдечната честота и ритъма, докато тези с предсърдно мъждене ще се наложи да минат на терапия за разреждане на кръвта, за да се предотврати образуването на тромби. Отново – конкретните препарати са изцяло и единствено по преценка на лекаря, ангажирал се със случая.
Познати са някои други подходи в лечението на аритмиите, като например вазовагалните прийоми, още наричани “маневри”. Това са прости, но специфични действия с моментален ефект върху някои видове сърдечна аритмия. Сред по-широко прилаганите в клиничната практика са форсираната кашлица, напъване в коремната област и надолу (все едно се опитвате да се изходите) и поставяне на компрес с лед върху лицето. Тези елементарнички маневри имат ефект върху блуждаещия нерв – пряко отговорен за контролирането на сърдечния ритъм. Важен момент при тях е, че те трябва да бъдат препоръчани единствено от лекар-специалист и да не се прилагат своеволно, защото също така те не работят при всички видове аритмии.
Ако това не помогне, в по-спешни ситуации на помощ идва кардиоверзиото, което е процедура, при която на сърцето се подава електрически шок с цел да се подпомогне възстановяването на сърдечния ритъм.
Познати са и някои видове процедури и дори операции, които се използват за лечение на различните видове сърдечна аритмия. Сред тях са:
- Катетърна аблация – катетъризиране на кръвоносните съдове на сърцето със специални сензори, разположени на върха на катетъра. Тези сензори използват топлина или студена енергия, за да създадат малки белези в сърцето, които белези именно блокират нередовните сърдечни сигнали и възстановяват сърдечния ритъм.
- Пейсмейкър – добре познато на повечето хора малко устройство, което се поставя подкожно ВБ гърдите, за да помогне за контролиране на сърдечния ритъм.
- Имплантируем кардиовертер – дефибрилатор (ICD) – на определени пациенти, показани за този тип терапия, се поставя устройство под кожата в близост до ключицата. То непрекъснато мониторира сърдечния ритъм и ако открие неравномерности, изпраща незабавни удари с ниска или висока енергия, за да занулира грешката и да предотврати излизането от ритъм. По-често прилагано е при камерни тахикардии, камерно мъждене или при болни с анамнеза за внезапен сърдечен арест.
- Коронарен байпас – при тежко коронарно заболяване с неравномерен сърдечен ритъм, пациентът понякога се нуждае от този вид операция. При нея се създава нов път за кръвта да тече около запушена или частично запушена артерия в сърцето.
Автор: Александър Манчев
