Спонтанен аборт: лекарствена терапия

Прочетена: 313 пъти

Лекарствена терапия при спонтанен аборт

Спонтанен аборт, както може да се съди по името му, представлява внезапна загуба на бременността преди 20-та седмица. Смята се, че от 10 до 20% от доказаните бременности завършват със спонтанен аборт. Но действителният брой вероятно е по-висок, тъй като много аборти се случват доста рано по време на бременността – понякога преди дори жената да разбере, че е бременна.

Самият термин “спонтанен аборт” може да ни подведе да си мислим, че нещо се е объркало при самото износване на плода. Но това рядко е вярно. Повечето спонтанни аборти се случват, защото плодът не се развива както би трябвало. Този тип аборти са сравнително често срещани събития в периода на бременността, което не значи обаче, че са по-лесни за преживяване.

Има си определени признаци и симптоми, по които бременната би могла да се ориентира и да осъзнае, че я е сполетял спонтанен аборт. Не е изключено тя да изпита:

Вагинално зацапване или кървене
Болка и спазми в корема или ниско в гърба
Изтичане на течност или поява на тъканна материя от влагалището

При отделяне на фетална тъкан от вагината, желателно е пациентката да я постави в стерилно контейнерче и да я занесе за анализ. Нека все пак изтъкнем, че повечето жени с вагинално зацапване или кървене през първия триместър накрая завършват с успешна бременност. Тогава защо се случват спонтанните аборти?

Проблеми с гените или хромозомите са един важен фактор, който ембриолозите посочват. Повтаряме, че в голямата си част спонтанните аборти се случват, защото плодът не се е развил според очакванията. Около 50% от спонтанните аборти са свързани с допълнителни или липсващи хромозоми. Най-често хромозомните аберации са резултат от случайно възникнали грешки, докато ембрионът се разделя и расте, а не от проблеми, наследени от родителите. Подобен тип хромозомни нарушения водят до:

Увреждане на яйцеклетката.
Вътрематочна смърт на плода – при нея ембрионът се образува, но спира да се развива и умира още преди да се появят симптоми на загуба на бременност.
Моларна бременност или частична моларна бременност. При нея се случва така, че и двата комплекта хромозоми идват от бащата. Тя е свързана с необичаен растеж на плацентата, а като следствие от това обикновено липсва и развитие на плода. Частичната й форма възниква, когато хромозомите на майката остават, но бащата осигурява два комплекта хромозоми. И при нея има аномалии на плацентата и анормален плод. Това не са жизнеспособни бременности и по-лошото е, че понякога те се асоциират със злокачествени изменения на плацентата.

В някои други случаи здравословното състояние на майката е причината, която води до спонтанен аборт. Примерите тук включват:

Неконтролиран диабет
Инфекции
Хормонални проблеми
Проблеми с матката или шийката на матката
Заболявания на щитовидната жлеза

По този повод ще изброим и различните фактори, увеличаващи риска от спонтанен аборт, включително:

Възраст – жените на възраст над 35 години имат по-висок риск от спонтанен аборт, отколкото по-младите бременни. На 35-годишна възраст една жена има около 20% риск да не износи бебето. На 40-годишна възраст рискът е около 40%, а на 45-годишна възраст достига до около 80%.
Предишни спонтанни аборти – при наличие на два или повече последователни аборта, жената става по-предразположена към бъдещ спонтанен аборт.
Хронични заболявания.
Проблеми с матката или шийката на матката – тук посочваме отслабени цервикални тъкани например.
Тютюнопушене, алкохол и тежки наркотици. Жените пушачки са в по-голям риск от спонтанен аборт, отколкото непушачките. Редовната употреба на алкохол и незаконни наркотици също увеличават тази вероятност.
Тегло – не само наднорменото, но също и поднорменото тегло свързваме с повишен риск от спонтанен аборт.
Инвазивни пренатални тестове – определени генетични изследвания, като хорионбиопсия и амниоцентеза, носят известен, макар и малък риск от спонтанен аборт.

При заплаха от спонтанен аборт се препоръчват почивка на легло, избягване на секс и стресови ситуации. Те едва ли биха могли да предотвратят аборт, но все пак се предписват като предпазна мярка и с цел осигуряване на комфорт и покой за бременната.

В днешно време ултразвукът позволява много лесно да се определи дали ембрионът е мъртъв или никога не е бил образуван. И двете открития означават, че със сигурност ще настъпи спонтанен аборт в определен момент. В тази ситуация бременната има няколко възможности за избор:

Да се следи и очаква изхвърлянето на фетуса – ако пациентката не развива инфекция, тя може да избере да остави спонтанния аборт да протича естествено. Обикновено това се случва в рамките на няколко седмици (три или четири) след като се е установило, че ембрионът е загинал. Разбира се, този период е особено тежък за очакващите родители. Ако експулсията (изхвърлянето) не се случи сама, ще е необходимо медицинско или хирургично лечение
Медицинско лечение – ако след диагностициране на загубата на бременност, жената предпочете да ускори процеса, лекарите могат да предпишат медикаменти, чието действие ще накара организмът й да изхвърли феталната тъкан по-бързо. Става въпрос за лекарства, които могат да се приемат орално или пък да бъдат приложени директно във влагалището. Има известни предимства на единия метод пред другия. Така например, лекарят може да предложи поставяне на препарата вагинално с цел да повиши неговата ефективност и да сведе до минимум страничните ефекти като гадене и диария. При около 70 до 90% от жените това лечение действа особено бързо – обикновено в рамките на първите 24 часа след приема.

Може да прочетете още за:

Автор: Александър Манчев