Сифилис – защо е толкова опасна тази болест?

Сифилисът е една от най-сериозните и, за щастие, лечими заболявания от спектъра на болестите предавани по полов път. Причинителят се крие в бактерия наречена Бледа спирохета – или Treponema pallidum. Друго известно име на болестта сифилис е Луес, както и “Френската болест”.

Сифилисът е полово-предавана инфекция, която се предава основно чрез полов контакт. Но заболяването много често може да се предаде и по време на раждането – от майката към плода, което води до развитието на вроден сифилис. Сифилис е имитатор на много болести и клиничната картина може да се прояви с разнообразни по вид симптоми, което да подведе диагнозата към друга насока, затова серологичен тест на полов секрет е абсолютно необходим.

Заболяването протича в четири фази и в зависимост от това в коя от фазите на развитие на заболяването се намира даден пациент, се определя и клиничната манифестация.

Първичен сифилис

Инкубационният период на сифилис е между 2 седмици и 3 месеца или 14 до 90 дни. Първите прояви са развитието на раничка от входното място на инфекцията, която в последствие се развива като язва, наречена твърд шанкър. Заразяването става при полов акт, когато единият заразен партньор предаде инфекцията на другия при наличието на инфекциозни лезии по половите пътища.

Вторичен сифилис

Вторият стадий на сифилис манифестира в периода между 4 и 24 седмици от първоначалното инфектиране. Проявите са разнообразни и могат да продължават в продължение на много години. Най-осезаемите симптоми са обриви, наречени сифилиди, които могат да се разпространят по цялото тяло и не предизвикват сърбеж. В началото се развиват като малки по размери и много дискретни лезии с бледо-розов цвят. С напредване, за жалост, се превръщат в големи и лесно забоележими лезии по цялото тяло, най-вече в зоните на ръцете и по краката, в ходилата, корема, гърдите и гърба. Симптомите се развиват най-често по кожата, лигавиците и манифестират върху лимфните възли. В някои, макар и по-редки случаи, се развиват червени или розови обриви, често без сърбеж.

Третичен сифилис

Тази форма на болестта обикновено започва манифестацията си между 3 и 12-15 години от първоначалното заразяване. Характеризира се с три основни форми – гумозен сифилис, невросифилис и кардиогенен или сърдечно-съдов сифилис. Пациенти оставени без лечение или непотърсили своевременно лекарска помощ в предните две фази развиват последната фаза. Хората в третичната фаза на болестта спират да разпространяват заболяването, но това са едни от най-тежките усложнения и при липса на лечение – водят до смърт.

Вроден сифилис

Тази форма на болестта е следващата по честота и разпространение, която може да се развие още вътреутробно. Бактерията, която причинява развитието й, може да се разпространи още вътреутробно по време на бременността. Майката може да я предаде на плода си и така да се развие вродената форма на заболяването. Също така бактерията може да се трансферира по време на раждане от инфектирани лезии на майката към плода. От жизнено важно значение е да се проведе своевременна диагностика и адекватно лечение.

По какъв начин се диагностицира?

Диагнозата сифилис се поставя след провеждането на специфични изследвания. Това са кръвни изследвания и директно микробиологично изследване. Кръвните изследвания са конкретно за Treponema pallidum, както и неспецифични кръвни изследвания за венерически болести и бърз реагинов тест. Тези резултати, обаче, често могат да дадат фалшиво-положителни резултати, следователно е необходимо провеждането на специфичен кръвен тест за наличието на бактерията Treponema pallidum – TPHA, FTA-Abs. Тези тестове за антитела обикновено позитивират след около 3 до 5 седмици след заразяването. Специфично за невросифилис и диагностиката му е, че при известна вече инфекция, при пациентите се открива голямо количество бели кръвно клетки – лимфоцити, както и протеини в гръбначно-мозъчната течност.

Директните изследвания са на практика микробиологични изследвания под микроскоп на серозна течност от шанкър. Изследването трябва да се извърши до 10 минути от вземане на пробата и ако няма достатъчно добре организирана система в болниците и лабораториите за този вид диагностика, резултатите могат да бъдат компрометирани. Други методи за диагностика са – пряка имунофлуоресценция, както и амплификация на нуклеинова киселина. В тези методи се използват антитела, маркирани с флуоресцеин, както и PCR техники – полимеразно-верижни реакции, за установяване наличието на определени гени от генома на бактерията Treponema pallidum.  

Какво е лечението на сифилис?

Лечението се определя и според периода на заболяването, но в съвременната медицина се прилагат антибиотични средства, които имат доказано добър ефект при борбата със зловредната бактерия в организма на хората. Предпочитани средства на избор са Penicillin G, цефтриаксон, а при пациенти с известна непоносимост или алергия към пеницилин – доксициклин или азитромицин перорално. При рискови полови контакти и развитие на инфекции, като остър епидидимит или остър орхит, особено при анамнеза за рисков полов живот, терапията на избор е доксициклин, за да се предпази пациента от евентуално заразяване, както и развитие на болестта сифилис.

Автор: Д-р Цанко Стефанов