Сепсис – 6 стъпки за бързо лечение!

Сепсис: Причини, патофизиология и лечение

Сепсис е синдром, който се развива като реакция към инфекция и е една от най-разпространените причини за развитието на полиорганна недостатъчност. Заболяването представлява значителен риск за живота и здравето на пациента, затова своевременно лечение е от особена важност и приоритет.

Сепсис се развива като резултат от прекомерна реакция на имунната система на организма към инфекциозния причинител, която може да доведе до системен възпалителен отговор, както и до неправилна изпълнение на функциите на някои или всички органи и системи. Трудно е да се даде еднозначно определение на сепсис, тъй като представлява сложен и многосистемен процес, следователно понятието за сепсис претърпя и тепърва ще претърпява още модификации в годините.

В тази статия ще разгледаме факторите, които могат да доведат до развитие на сепсис, както и неговата патофизиология и възможности за лечение.

Какво може да причини сепсис?

Сепсис е потенциално животозастрашаващо състояние, което може да бъде предизвикано от различни заболявания, включително бактериални, вирусни и гъбични инфекции. Системното възпаление може да бъде причинено и от най-различни процеси, които не са предизвикани от инфекции.

Някои примери за такива процеси включват остър панкреатит, тежки изгаряния, тежка травма, голяма оперативна интервенция, както и реакции на свръхчувствителност към някои лекарства. Въпреки че точните причини за развитието на сепсис не са установени, съществуват редица рискови фактори, които могат да увеличат риска от развитие на това състояние.

Тези фактори включват генетична предразположеност към сепсис, висока вирулентност на патогена, огромно микробиологично натоварване, постоянен контакт с източника на инфекция, резистентност на организма към лечение и фактори от здравословния статус на пациента, като имунологичен статус, хранене и общо състояние на организма.

Патофизиология на сепсис

Сепсис обикновено манифестират с развитието на инфекция в една определена система в организма, която след това предизвиква локален възпалителен отговор в други части на тялото, най-често в самото начало по съседство или чрез разпространение на инфекциозния патоген по системата за лимфен дренаж в тялото.

Възпалителният отговор се задейства, когато от увредените клетки започне производство и отделяне на медиатори, известни също като алармини. В същото време имунните клетки се стимулират директно от молекулярните модели на проникналия патоген.

Например липополизахарид, който може да бъде открит на повърхността на грам-отрицателните бактерии, предизвиква имунологичен отговор и често се използва в изследователски среди за стартиране на септична инфекциозна каскада за целите на различни проучвания и научни експерименти. Възпалителният отговор се предизвиква от взаимодействието на медиатори с пряко активиране на имунните компоненти в организма.

След като се активират, имунните клетки, каквито са макрофагите, освобождават възпалителни цитокини, интерлевкин-2 (IL-2), интерлевкин-6 (IL-6) и тумор-некротизиращ фактор алфа, които активират неутрофилите. Активираните неутрофили експресират адхезионни фактори и освобождават различни други възпалителни и токсични вещества, които причиняват вазодилатация и увреждане на ендотела.

Впоследствие, неутрофилите мигрират в интерстициалното пространство, като предизвикват развитие на оток чрез извличане на вътресъдовата течност. Освен това, системата за коагулация се активира, когато увреденият ендотел задейства каскадата на коагулацията чрез тъканния фактор, фактор VII и намалената активност на протеините С и S. Тези два натурално присъстващи вида белтъчни компоненти в организма – протеин C и протеин S, работят много умело в екип, за да предпазват кръвта от хиперкоагулация – един вид ненужно съсирване. В микросъдовете се образува тромб, което води до порочен кръг от увреждане на ендотела, вътресъдова коагулация, микросъдова оклузия, увреждане на тъканите и по-нататъшно освобождаване на възпалителни медиатори.

При тежък сепсис интравазалната коагулация може да стане широко разпространена, наричана дисеминирана интравазална коагулация – ДИК-синдром, и обикновено предвещава настъпването на мултиорганна недостатъчност.
Увреждането в резултат на сепсис може да засегне всеки орган в тялото. Хиперлактатемията (серумен лактат >2,4mmol/L или 22mg/dL) е биомаркер за тежестта на сепсис. Всички видове шок могат да причинят хиперлактатемия, не само сепсис и септичен шок.

Ниво на лактат >8 mmol/L (72 mg/dL) се свързва с изключително висока смъртност и трябва да предизвика незабавна реакция от страна на лекуващите лекари. Трябва да се оптимизира доставката на кислород, както и достатъчно количество водно-солеви разтвори, съобразени със сърдечния и бъбречен статус на пациента, като ефективността на терапията се измерва с обикновен кръвно-газов анализ, който може да проследи скоростта на “изчистване” на количеството лактак от кръвната плазма.

Синдром на компенсаторен противовъзпалителен отговор – CARS

С развитието на възпалителното състояние се активира компенсаторна противовъзпалителна система – CARS, включваща освобождаване на противовъзпалителни цитокини като IL-4 и IL-10 от имунните клетки. Въпреки че тези механизми са необходими за контролиране на възпалителния отговор, те могат да доведат до състояние на имуносупресия, което може да направи пациентите по-уязвими към вторични инфекции.

Лечение на сепсис

Лечението на сепсис има за цел да се справи с основната инфекция, да стабилизира състоянието на пациента и да предотврати по-нататъшно увреждане на органите. Времето е от съществено значение при лечението на сепсис, тъй като забавеното лечение може да доведе до по-лоши резултати, лоша прогноза, а в най-лошия случай – смъртен изход от заболяването.

Антибиотичната терапия е важна част от лечението на сепсис. Широкоспектърните антибиотици обикновено се започват възможно най-скоро, без да се изчакват резултатите от микробиологичните изследвания. След като се установи точният причинител на инфекцията, антибиотичната терапевтична схема може да се коригира и оптимизира спрямо съотвените открития в изследванията.

Заместителната терапия с венозни течности е много важна при бързото овладяване на септично състояние. Причината за това е, че пациентите със сепсис често страдат от хиповолемия – ниско количество на течности в организма, поради капилярно изтичане и повишена съдова пропускливост. Целта е да се постигне адекватна тъканна перфузия и оксигенация, като същевременно се избягва претоварване с течности, което налага оптимизиране на терапията възможно най-скоро спрямо сърдечно-съдов и бъбречен статус.

В случаите на септичен шок може да се наложи използването на вазопресори за поддържане на кръвното налягане и перфузията на жизненоважните органи. Може да се наложи и механична вентилация чрез интубация за поддържане на дихателната функция.

В допълнение към горепосочените мерки, лечението на сепсиса включва и внимателно наблюдение на състоянието на пациента, с чести прегледи на лекуващия лекар и оценка на жизнените показатели и лабораторните параметри. Ранното разпознаване на евентуално влошаване в състоянието на пациента е от решаващо значение за предотвратяване на прогресията до полиорганна недостатъчност.

Профилактика при сепсис – много важен аспект за всяко едно здравеопазване и всяка една държава в света

Профилактиката на сепсиса също е важен аспект на здравеопазването. Мерки като подходяща хигиена на ръцете, стерилни техники по време на инвазивни процедури и подходяща употреба на антибиотици могат да помогнат за предотвратяване на появата на сепсис, което респективно да намали смъртността със значителен процент.

Затова трябва да се провеждат редовни кампании, които да напомнят на хората как да поддържат добра лична хигиена, как да се предпазват от развитие на вирусни, бактериални и гъбични инфекции, как да практикуват безопасен полов акт, как да учат младите си потомци, техните малки дечица на хигиена и други.

Редовното публикуване на постери и схеми за лечение на сепсис в рискови звена – като спешно отделение, интензивно отделение и реанимация, хирургични и вътрешни отделения, отделения по педиатрия или акушество и гинекология са важни, за да се поддържа ниво на активност у всеки един практикуващ лекар и още при първите данни за сепсис, да се започне своевременно диагностика и лечение.

Какво научихме дотук за сепсис?

Бих искал да въведа тези заключващи думи като едно генерално заключение за състоянието сепсис и важността от неговото бързо и адекватно лечение. Заболяването по своя си вид е сложно и може да застраши живота на човека и да доведе до развитие на полиорганна недостатъчност за много кратко време.

В патофизиологията на сепсис научихме, че съществува едно сложно взаимодействие между имунната система, възпалителните медиатори и системата на кръвосъсирване. Разпознаването и лечението във възможно най-ранен етап са абсолютно необходими, за да се предотврати развитието на тежък сепсис, последващ ДИК-синдром и мултиорганна недостатъчност.

Антибиотици венозно, заместителна терапия с венозни водно-солеви разтвори, вазопресори и механичната вентилация чрез интубация (която се прилага при септичен шок, редуцирано качествено и количествено ниво на съзнанието, както и критични увреждания на дишането) са някои от компонентите, които се включват в мултидисциплинарния подход, необходим за терапията на сепсис. От съществено значение е да се следи внимателно състоянието на пациента, за да се открият възможно най-скоро всякакви признаци на влошаване и да се предприемат подходящи и адекватни действия.

Друг съществен компонент на медицинските грижи е използването на ефективни практики за контрол на инфекциите с цел предотвратяване на развитието на сепсис, както и редовно напомняне на протоколите за поведение при суспектен сепсис в клиничната картина на пациент.

Заедно можем да подобрим значително статистиките на смъртност вследствие на сепсис, затова, моля, бъдете бдителни и внимателни към вашите близки, роднини, приятели, хора от обкръжението, а конкретно лекарите – към всички техни пациенти, без значение вида на медицинското звено, медицинските грижи и специалността. Лечението на сепсис е като провеждането на адекватна кардио-пулмонална ресусцитация – отговорност на всички лекари.

Основни аспекти за сепсис от статията:

• Сепсис е потенциално животозастрашаващо състояние, което може да доведе до развитието на полиорганна недостатъчност.
• Сепсис се причинява от инфекция, която предизвиква възпалителна реакция и развитието на септична каскада в организма.
• Патогенезата включва сложно взаимодействие между имунната система, възпалителните медиатори и системата за кръвосъсирване.
• Ранното разпознаване и бързото лечение са от съществено значение за предотвратяване на прогресирането към тежък сепсис и мултиорганна недостатъчност.
• Лечението включва мултидисциплинарен подход, включващ антибиотици, заместителна терапия на течности и про необходимост – вазопресори и механична вентилация.
• Предотвратяване и превенция на сепсис чрез подходящи мерки за контрол на инфекциите е важен аспект на здравеопазването и трябва да бъде в компетенциите на всеки един практикуващ лекар.

6 основни стъпки за лечение и поведение при сепсис

Според световните гайдлайни, съществуват шест основни стъпки на поведение при суспектен сепсис и е важно да се изпълняват в реда на изписване. Защо? Разясненията под списъка.

1. Кислородотерапия;
2. Взимане на кръвни култури и кръвни изследвания;
3. Прилагане на венозни антибиотици;
4. Прилагане на венозни водно-солеви разтвори;
5. Измерване на серумни нива на лактат с кръвно-газов анализ;
6. Измерване на количество отделена урина за 24 часа

Прилагането на кислородотерапия с максимална скорост в самото начало помага от нарушаване на оксигенацията на кръвта, както вече споменах в секцията за патофизиология на заболяването. Взимането на кръвни проби и кръвни култури трябва да се извърши възможно най-скоро, като през този момент се поставя и абокат, за да се започне моментална антибиотична терапия и заместителна терапия с водно-солеви разтвори.

Хубаво е микробиологичните проби да се взимат преди прилагането на венозни антибиотици, за да не се компрометират резултатите. Но при състояния на изключителна спешност и невъзможност за взимане на достатъчно кръвен материал за микробиологично изследване – антибиотичната терапия трябва да бъде стартирана възможно най-скоро.

В последствие вече може да проследим нивата на серумен лактат и да определим тежестта на развитие на сепсис, както и да поставим уретрален катетър, с който да измерваме количеството отделена урина за период от 24 часа. По този начин проследяваме бъбречната функция и наблюдаваме за евентуална задръжка на течности в тялото, каквото се случва при силно нарушена бъбречна функция, съответно с развитие на анурия – липса на отделена урина, или при развитие на застойна сърдечна недостатъчност.

Прочетете още за:

1. Поява на внезапен задух – 9 причини
2. Синкоп, пресинкоп и припадък – 3 основни механизма
3. Тахипнея или ускорено дишане – 2 вида причини
4. Остро отравяне с антидепресанти – 3 вида и лечението им
5. Отравяне с ДЕПРЕСАНТИ и наркотици – 3 основни вида

Автор: д-р Цанко Стефанов