[wpcode id=”8881″]
Риновирозите са остри, заразни заболявания, които протичат със симптоми на преден ринит. Причинителите на заболяването са от групата на риновируси. Те са патогенни само за хора и шимпанзета и не са устойчиви на външни условия, поради което лесно се унищожават от дезинфектанти.
Причинители на риновирози и пътища на заразяване
Човек може да се зарази по въздушно-капков път, чрез секретите отделяни при кихане и кашляне или пряк контакт с болен при ръкостискане или прегръщане.
Епидемии и сезонност на заболяванията с риновируси
Заболяването е силно заразно, поради което често възникват епидемии, особено в затворени колективи като детски градини, училищата, занимални, офиси и т.н. Наблюдават се целогодишно, но предимно зачестяват през есенно-зимният сезон, предвид простудният фактор, който играе главна роля за заболеваемостта.
Симптоми и клинична картина на пациенти с риновирози
Риновирозите са едно от най-често разпространените заболявания на човека въобще – всеки индивид боледува от хрема поне 1-2 пъти от хрема всяка година. Поради лекото им протичане, в повечето случаи не се регистрират и болните не търсят лекарска помощ.
Характеристики на инфекцията с риновируси
За да предизвикат инфекция, вирусите навлизат в организма през лигавицата на носа, където се размножават и водят до локално възпаление на носната лигавица, като по-често могат и да липсват други симптоми. Инкубационният период (от моментът на заразяването до появата на симптомите) е 2 до 8 дни.
Клинични прояви на риновирози
Обикновено началото е остро, с прояви на изразен ринит: запушване на носа, обилна носна селекция, отначало белезникава и рядка, по-късно може да стане по-гъста и с жълтеникав цвят и това е признак на прибавена бактериална инфекция. Най-често температура не е повишена и общото състояние не е увредено. Може да се наблюдават лека кашлица, главоболие, гърлобол, а при някои болни, по-често малки деца, може да има леко завишена температура, отпадналост и мускулни болки. Продължителността на заболяването е обикновено 2-3 и прогнозата е благоприятна.
Възможни усложнения и диагностика при остри инфекции с риновируси
В редки случаи може настъпят усложнения с развитие на трахеобронхит (възпаление на трахеята и бронхите), отит (възпаление на ушите), синузит (възпаление на синусите), тонзилит (възпаление на сливиците). Тези усложнения настъпват предимно у пациенти с отслабен имунитет или хронични заболявания. Диагнозата се поставя само на базата на протичането на болестта. Поради наличието на леки симптоми и липсата на специфични кръвни показатели, липсват лабораторни методи за диагностика.
Основните методи за диагностика включват:
- Анамнеза и физически преглед: Лекарят ще разгледа медицинската история на пациента и ще извърши физически преглед, фокусирайки се на симптомите като назална конгестия, обилна носна секреция, кашлица и гърлобол.
- Оценка на основните симптоми и клиничната картина: Важно е да се определи продължителността и тежестта на симптомите, както и наличието на евентуални усложнения.
- Лабораторни изследвания: Въпреки че рядко се прилагат специфични лабораторни тестове за диагностициране на риновирусна инфекция, в някои случаи може да се извърши вирусологично изследване чрез PCR (полимеразна верижна реакция) за идентифициране на вируса. Това обаче обикновено се прави в рамките на научни изследвания или при тежки случаи.
- Диференциална диагностика: Важно е да се изключат други причини за симптомите, като алергичен ринит или бактериална инфекция.
Тъй като риновирозите обикновено са леки и самоограничаващи се, често диагнозата се поставя на базата на клиничната картина без нужда от специализирани лабораторни тестове.
Лечение на риновирози
Лечението включва само средства, облекчаващи симптомите – антиконгестивни средства (ограничаващи хремата), витамини и топли течности. При по-чести ринити и при малки деца може да се прилагат и имуностимулиращи препарати.
- Антиконгестанти: Те помагат за намаляване на назалната конгестия (запушване на носа). Примери включват препарати съдържащи псевдоефедрин или фенилефрин.
- Антихистамини: Използват се за облекчаване на кихане, сърбеж в носа и очите. Често срещани антихистамини са лоратадин, цетиризин и дифенхидрамин.
- Противовъзпалителни средства: Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) като ибупрофен или парацетамол помагат за намаляване на болката и леко повишената температура.
- Лекарствени средства за болно гърло: Пастили или спрейове за гърло, които облекчават гърлобола и дразненето.
- Сиропи за кашлица: Овлажняващи или отхрачващи сиропи, които облекчават кашлицата.
Важно е да се отбележи, че тези медикаменти не лекуват самия вирус, а само облекчават симптомите. При поява на усложнения или ако симптомите не се подобряват, е препоръчително да се консултирате с лекар.
Автор: д-р Вероника Гаджовска
