Психосоматични разстройства

Нека бъдем честни – ако си представим лимон и как изцеждаме киселия му сок, в устата ни бързичко ще се образува допълнително слюнка и почти ще сбърчим нос при идеята за това как изпиваме този сок. Но лимонът не е реален, сокът му не се цеди в устата ни, а ние все пак сме една идея по-близо до това да потръпнем от окисляващия му вкус. Защо и как е възможно това?

Един клон на психологията – психосоматиката – се занимава с тази необичайна връзка между душата (ума, съзнанието или т.нар. от гр. psyche) и тялото (soma). Всъщност психосоматиката е гранична наука. С нея боравят както психолозите, така и лекарите от традиционната медицина. Днес дори има обособено състояние, наречено психосоматично разстройство, понякога наричано още и разстройство със соматични симптоми, просто соматични симптоми или соматична болка.

Симптоми при психосоматични разтройства

Характерното за него е, че то води до физически симптоми, които нямат абсолютно никакво медицинско обяснение. Може би най-големият проблем, който страдащите от психосоматични разстройства имат у нас, е да убедят лекаря, че симптомите им са реални, въпреки че обяснение от страна на медицината не се намира. Лекарите тепърва започват да откриват връзката психика-тяло, а някои все още упорито я отричат. Ако такава липсва, то тези хора явно никога не са имали сексуални фантазии.

Психосоматичните разстройства и симптоми може да засегнат почти всяка част от тялото. Хората с такова разстройство търсят често медицинска помощ, като се разочароват от липсата на диагноза. Те имат обсесивни и тягостни мисли, чувства или притеснения относно симптомите, а това пък се отразява на качеството им на живот в дългосрочен план.

Интересното в случая е, че пациентите обикновено не съобщават за явни симптоми на психичен стрес, за да насочат клиницистите към поставянето на диагноза психосоматични разстройства. Вместо това те вярват, че проблемите им в действителност са причинени от медицински състояния. Те са склонни да посещават лекаря си по-често от необходимото, да се подлагат на инвазивни изследвания и накрая отново да не стигат до диагноза, което ги води до чувство на още по-голяма неудовлетвореност и страдание. Това затваря един порочен омагьосан кръг, в който те се въртят непрестанно.

Разстройството със соматични симптоми не е рядко срещано – то се диагностицира при около 5% до 7% от общата популация. По не съвсем известни причини жените имат соматична болка около 10 пъти по-често от мъжете. Проведени са изследвания, които са установили, че някои фактори могат да накарат хората да бъдат по-склонни към соматични симптоми и развитие на психосоматични разстройства. Такива са например:

• Хаотичен начин на живот
• Трудно изразяване на емоции
• Травма от пренебрегване или изоставяне в детството
• Сексуално насилие
• Други състояния – като депресия или разстройства на личността
• Злоупотреба с вредни вещества (алкохолизъм, наркомания)
• Безработица.
•  

Какво точно се случва при хората с психосоматични разстройства?

В повечето случаи те се оплакват от донякъде неспецифични симптоми като:

1. Умора
2. Безсъние
3. Мускулни болки или болки в гърба
4. Високо кръвно налягане (хипертония)
5. Затруднено дишане (диспнея или задух)
6. Лошо храносмилане (разстроен и нервен стомах)
7. Главоболие и мигрена
8. Еректилна дисфункция при мъжете и снижено либидо у жените
9. Кожен обрив, като дерматити и тн.
10. Стомашни язви

Учените не са наясно какво точно причинява възникването на психосоматичните разстройства и симптоми у пациентите. Има някои теории, че стресът например освобождава хормони и химикали в тялото, които причиняват увреждане или дисфункция в една или друга област.

В допълнение към самия соматичен симптом, например болка или стомашно разстройство, хората с психосоматични разстройства често проявяват и психични симптоми. Към тях са най-често:

• Раздразнителност, понеже са вечно неудовлетворени от медицинската помощ, която им се предлага
• Депресия или здравна тревожност
• Редовни посещения с или без причина при лекаря
• Смяна на лекарите при незадоволеност от резултатите от изследванията, на които се подлагат
• Трудности в това да функционират на работа, в училище или в обществото като цяло

Психосоматичният синдром може да бъде колкото очеваден, толкова и труден за диагностициране. Обикновено се снема подробна анамнеза на оплакванията, а това се следва от обстоен физически преглед и поредица от тестове, като се взема предвид и историята на заболяването. При наличие на един или повече симптоми, влошаващи качеството на живот на пациента и ако тези симптоми датират от повече от шест месеца назад във времето, лекарят може да мисли за психосоматични разстройства. Ако в заключението му накрая фигурира физически здрав индивид, той може адекватно да разчита на такава диагноза.

В България това състояние не е силно застъпено в медицинските среди, затова човек рискува да остане недиагностициран. Много често медиците приписват симптомите на „нервна почва“, което е остарелият термин за дистрес в ежедневието ни, който ни провокира да проявяваме физически симптоми и оплаквания. Разликата между нервното напрежение и психосоматичните разстройства, обаче, е, че при последното човек изпитва почти постоянни и непрекъснати мъчителни притеснения относно болките си.

Няколко подхода биха били от полза при случаите на психосоматични разстройства. Лекарят би следвало да насочи пациента към специалист в областта – най-често психиатър или психолог. Те от своя страна ще преценят нуждата от назначаване на медикаментозна или когнитивна терапия (или пък комбинация от двете). Важно за пациентите е постоянен контакт и комуникация с лекуващия лекар, за да може да получава информираност и обратна връзка за хода на болестта си. Често това са трудно поддаващи се на лечение състояния, но има изработени стратегии за намаляване и управление на стреса. Специалистите препоръчват редовен сън, редовни и умерени физически натоварвания, ограничаване на алкохола и тютюнопушенето, здравословно хранене, медитация и мускулна релаксация.

Д-р Цанко Стефанов