Пробиотици, пребиотици, постбиотици

Прочетена: 88 пъти

Пробиотици, пребиотици и постбиотици: благополучие за вашия корем

Образно може да се каже, че вашите черва са нещо като градина, гъмжаща от трилиони бактерии, вируси и гъбички. Те играят решаваща роля за вашето здраве. Дали полезните микроби в стомаха ви процъфтяват или биват изтласквани от нежелани гости, зависи до голяма степен от това колко добре се грижите за тях.

Ние от OnlineMedicine.bg ще ви разкажем накратко за шарения свят на „биотиците“, които обитават вашите черва.

Думата “биотичен” се отнася до “живот” или по-точно, че става въпрос за живи организми. Пробиотици са живи микроби – включително бактерии и гъбички – които имат благоприятен ефект върху вашето здраве. Пробиотици помагат за разграждането на храната и производството на витамини, мастни киселини и други хранителни вещества.

Сред най-известните пробиотици са бифидобактериите. Тези бактерии проникват във вашия храносмилателен тракт веднага щом се родите. Благодарение на майчината кърма.

Друг често срещан вид от така наречените пробиотици е lactobacillus, който се намира в много ферментирали храни. Примерно в нашето българско кисело мляко.

Ако прецените за добре, можете да включите по-често следните ферментирали храни във вашето меню:

Кисело зеле. Хората, които предпочитат азиатска кухня, могат да наблегнат на кимчи.
Комбуча, вид сладко-кисела напитка.
Ферментирали млечни продукти като кисело мляко, кефир и извара.
Темпе, натто, мисо и други ферментирали соеви продукти.
Българско саламурено сирене. А също и някои други видове сирена, като гауда и грюер.

Пребиотици. Можете да мислите за пребиотиците като за вещества подхранващи вашия чревен микробиом. Най-често се срещат в продукти с високо съдържание на фибри.

Храни, богати на пребиотици са:

Зеле, грах, домати, артишок и цикория.
Нахут, леща, боб и соя.
Пълнозърнести храни като овес, ечемик, ръж, пшеница и царевица.
Плодове като ябълки, горски плодове, банани, грейпфрути и диня.
Бадеми, шамфъстък, кашу и други ядки и семена.

Постбиотици. Вашите чревни микроби разграждат храните с високо съдържание на фибри. Отпадъчните продукти, които този процес оставя след себе си, се наричат постбиотици. Тези съединения включват широка гама от нови съединения, включително витамини, ензими и аминокиселини.

Когато храните чревните си микроби с пребиотици, те ги трансформират в група постбиотични съединения, наречени късоверижни мастни киселини. А тези вещества са изключително полезни за вашето здраве.

Една от най-добре проучените късоверижни мастни киселини е бутиратът. Това съединение помага за поддържане на здравето на червата, защото служи като източник на гориво за клетките, които покриват дебелото черво. Бутиратът помага за намаляване на възпалението и подсилва имунната система.

Ферментиралите храни също съдържат постбиотици. Примерно млечната киселина (киселото мляко) и оцетната киселина (комбуча). Научно е доказано, че тези съединения носят ползи за здравето.

OnlineMedicine.bg