Живеем във времена, в които често сме изложени на стрес.
Животите ни са изпълнени с редица събития и някои от тях са източник на стрес с различен интензитет. Едно събитие може да бъде преживяно по различен начин от различните хора. За едни то може да е незначително, но за други може да е изключително травмиращо.
Говорейки за посттравматично стресово разстройство – ПТСР, ние говорим за стреса, който нарушава качеството на живот, на човека и е повлиян от конкретна травма. Травмата е последствие от дадено събитие или редица от събития, които имат дълготраен ефект върху индивида. Това е
много различно от моментната тревога, която отшумява с отминаването на събитието.
Съвсем нормално е при преживяно травматично събитие да се проявяват симптоми на стрес и тревожност.
Когато тези симптоми обаче продължават дълго време и засягат ежедневното функциониране в негативен план, то тогава може да говорим за посттравматично стресово разстройство. И пак да уточним, че не всеки, който е преживял травма, ще страда от
посттравматично стресово разстройство.
Няма научно обяснение защо едни се справят по-лесно от други, но е факт, че подкрепящата среда е от изключително важно значение за справянето с проблема.
Например, ако в детството си някой е преживял насилие, той вероятно ще има сериозни функционални последици върху личността си като възрастен. Такъв човек има тенденцията да избягва събития, които по един или друг начин се асоциират с травмата. Обикновено при такива индивиди се наблюдава повишена тревожност и ниска самооценка. Преобладават чувства на вина, гняв и враждебност.
Насилието в детска или юношеска възраст може да доведе до загуба на интерес към социални контакти и да се изрази в девиантно поведение,
ако травмата не бъде терапевтирана.
Редно е да споменем, че насилието може да бъде проявено в различни директни и недиректни форми. Емоционалното и психическо насилие могат да дадат същите отражения върху личността на човека, също както и физическото насилие.
Ако жертвата на насилие не успее да се справи с травмата, възниква посттравматично стресово разстройство. Посттравматично стресово разстройство се явява нещо като закъснял отговор на травматичното събитие.
Симптомите могат да бъдат най-различни и да варират:
- Най-обичаен симптом за наличието на посттравматично стресово разстройство е преживяването на стресогенното събитие отново и отново. Това може да се случи под формата на внезапно нахлули спомени, кошмари;
- Чувството за емоционална притъпеност също е обичаен симптом за наличие на посттравматично стресово разстройство;
- Симптоматиката, която придружава посттравматично стресово разстройство може да окаже влияние върху взаимоотношенията със значимите близки, не само с разширения социален кръг. Понякога поведението, породено от посттравматичния стрес може да не бъде разбрано от близките;
- Непрестанното чувство на несигурност, уязвимост и страх на засегнатото лице, може да води до поведения, които
околните да приемат, че са насочени към тях и да не разбират какво го поражда. Това съответно може да доведе до конфликти; - Друг пример за травмиращо събитие е загубата на любим човек. Травмата от тежка загуба също може да доведе до проява на симптоми като натрапчиви спомени за страданието или смъртта на любимия човек, негативни промени в настроението, когнитивни промени, раздразнителност, повишена тревога, проблеми със съня и други. Страдащият може да изпитва затруднение с приемането на смъртта и да проявява непрестанен копнеж по починалия;
Важно е да се отбележи, че посттравматично стресово разстройство в този случай е различно от естествения процес на скръбта.
Важно е да се отбележи, че посттравматично стресово разстройство в този случай е различно от естествения процес на скръбта.Докато при скръбта приемаш загубата и изживяваш страданието по тази загуба, то при посттравматично стресово разстройство
има затруднение с приемането на загубата или споменът за тази загуба може да се отключва от различни тригери, които непрестанно да връщат към онзи тежък момент дълго време след това.
ПТСР след преживяна загуба може да продължи дълго време. Травмата от загуба може да доведе до драматични промени в живота на човек и той да не успее да се върне към обичайния си начин на живот, който е водил преди травматичното събитие.
В този случай са се сбъднали най-големите страхове. Като последствие, претърпелият загубата е вероятно да проявява
поведение на руминиране, може да се запознаете подробно със състоянието в материала ” Руминация и себерефлексия – 2 коренно различни понятия, макар и често бъркани”
Терапевтичните насоки при посттравматично стресово разстройство след загуба са по-специфични.
ПТСР може да възникне и след други събития. Например пътно-транспортно произшествие. При пътна катастрофа може и да има жертви, но ще дам пример, в случаи, където не се е стигнало до смърт.
Симптомите за ПТСР след претърпян пътен инцидент може да включват отново преживяване на събитието чрез внезапно нахлуване на спомени и нощни кошмари. Често срещано е и избягването на ситуации, които се явяват тригер и се приемат заплашителни.
Това може да наруши ежедневното функциониране на човек. Самата аз имах подобно преживяване преди години, когато претърпях тежък пътен инцидент. Тъй като не аз управлявах автомобила тогава, моето посттравматично стресово разстройство се изрази в това да изпитвам дискомфорт когато някой друг шофира, а аз да съм просто пътник в колата.
Дори и в случите, в които се налага да се возя, по време на целия път аз съм като войник на мисия, не мога да се отпусна,
постоянно наблюдавам и следя пътната обстановка, и другите движещи се превозни средства. През целия път съм напрегната.
Моето ПТСР се отразяваше на взаимоотношенията ми с другите, тъй като при пътуване или трябва аз да шофирам, или през целия път внасям напрежение на шофьора, като постоянно правя забележки за коригиране на скоростта, за дистанция и какво ли още не.
Разбира се, рационалната ми мисъл говори, че който и да шофира автомобила, със сигурност мисли, както за своя, така и за моя живот, но съм подвластна на страха.
При претърпян пътен инцидент, ако лицето е потърсило терапевтична помощ скоро след злополуката, следва психотерапевтичните интервенции да са насочени
към превенция и предотвратяване на развитие на ПТСР.
Голяма част от оцелелите в пътни инциденти не търсят психотерапевтична помощ веднага, а чак когато вече се е развило посттравматично стресово разстройство. Терапията следва да е насочена към промяна на когнитивните модели, които водят до ограничения за благоприятното функциониране на личността.
Терапевтичните интервенции за справяне с ПТСР следва да са в посока, да се открият ефектите от травматичното преживяване върху качеството на живот, както и да се открият ресурси и стратегии за разрешаване на проблема, като се прекъсне непродуктивния характер на руминацията. И разбира се, да се открият ресурсите за справяне с проблема, като се променят
когнитивните мисли и ограничаващите вярвания.
Автор: Лучия Таскова – психолог
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от консултация с психолог, моля, свържете се с нас през секцията за консултации , където ще имате възможност да уточните директен и удобен за вас час с нашия психолог Лучия Таскова.
