Остър менингит – от инфекциозните причинители до клинична картина и симптоми
Неврологичните инфекции са потенциално смъртоносни състояния, които изискват спешно разпознаване и бързи мероприятия с цел овладяване на острия период и спасяване на животи, каквото е например състоянието остър менингит. По-конкретно в този материал ще поговорим за остър менингит, тъй като той засяга често както зрялата възраст, така и детската и като цяло младата, за жалост.
Страшното наименование остър менингит бележи възпалително увреждане на меките мозъчните обвивки и тънката паяжиновидна мрежица под тях от най-различни инфекциозни причинители. Такива могат да бъдат бактерии, вируси, гъби, паразити, спирохети и много други.
Навярно всички сме чували, че има няколко начина да се развие остър менингит (една от класификациите на заболяването се отнася точно до това – начина на достигане на патогена до мозъчната тъкан) – много често това става по кръвен път или по съседство, ако близко разположени структури са засегнати от болестни процеси (отит, синуит, мастоидит, фарингит и т.н.).
Възможно е това да се случи и по директен път от инфектирани рани на меките тъкани на главата или при лумбална пункция по време на различни изследвания.
Остър менингит може да протече остро с продължителност по-малко от 5 дни (ако причинителят е с вирусен произход – ентеровируси, Herpes simplex, HIV или бактериален – стрептококи, пневмококи) или хронично за повече от 30 дни (при туберкулоза, сифилис, микози и др.).
В допълнение, той пряко влияе върху състава и консистенцията на ликвора – това е течността, в която „плуват“ гръбначният и главният мозък. Ликворът е незаменим в диагностиката на остър менингит (а и не само), тъй като дава безценна информация за клетките и белтъците, които са населили централната нервна система. Той може да бъде гноен, кървав, фибринозен, серозен и т.н.
Да се говори за остър менингит така общо, обаче, не е напълно правилно. Вече посочихме, че той може да бъде с вирусен или бактериален произход, а това от своя страна дава съвсем различна клинична картина и изход от заболяването, а съответно и налага различен подход в лечението.
Ако вземем конкретно вирусните форми на остър менингит, те могат да протекат първично, когато заселникът изначално се установи в мозъчните клетки, но също и вторично – при релокализацията му от друго огнище. Същото важи и за бактериалните.
За сметка на това симптомите на почти всички видове остър менингит се припокриват в голяма степен. При опит на болния да приведе брадичката си към гърдите установява засилена вратна стегнатост, а ако лекар се опита да приведе главата на пациента надолу към гърдите, докато последният е в легнало положение, се получава спонтанно сгъване на краката в колянната става.
Това отбелязва позитивния симптом на Брудзински – силна болка и дразнене в менингеалните обвивки. Много често находките са и снижен сетивен праг – заболелият реагира остро дори на съвсем лека зрителна, слухова и кожна стимулация.
Повишеното вътречерепно налягане води до по-голяма ликворна продукция, а това от своя страна и до жестоко главоболие (което не се повлиява от аналгетици), гадене, повръщане, световъртеж, двойно виждане, страбизъм.
Поради интоксикация на мозъчната кора, количествени промени в съзнанието могат да бъдат изразени в различни степени – от сомнолентност до кома, а в други случаи и до делириозни прояви. Задължителна е пробата на ликвора – той изтича с повишено налягане, мътен е, наситен с лимфоцити от белия кръвен ред при вирусните форми на остър менингит и неутрофили при бактериалните, което само по себе си дава на клинициста изключително ценна информация за характера на заболяването.
Донякъде успокояващ е фактът, че вирусните менингити протичат доброкачествено. Затова за тях не може да се каже, че съществува етиологично лечение. Таргетират се основно симптомите и се цели облекчаване на тежестта им.
При мозъчен оток лекуващият лекар назначава дехидратиращи средства, кортикостероиди (известни със своите противовъзпалителни и антиалергични ефекти), имуномодулираща терапия, а при гърчове или инфекциозен делир – антиконвулсанти. Стандартен тамифлу може да повлияе добре при грипен менингит, а при нужда би било добре да се включат и кардиотоници, рехидратация с водно-солеви разтвори и отново обезболяващи.
Доста различно стоят нещата със състоянието на бактериални менингити. Както повечето хора са наясно, при всеки вид бактериална инфекция почти задължително е включването на антибиотична терапия. Често срещан остър менингит с подобен произход дори в днешно време е туберкулозният.
При него предпочитаният медикамент на първи избор са изониазидите, но при противопоказания за прилагане може да се избере и стрептомицин. Те задължително се дават с витамини от групата В, тъй като са известни с невро- и ото-токсичните си странични ефекти. И естествено, също като при вирусните менингити се прилагат и кортикостероиди, аналгетици, антипиретици, антиконвулсанти, кардиотоници, за да се облекчат тежките симптоми на болния.
Един по-известен вид менингит е менингококовият гноен менингит, който се причинява от грам-отрицателната бактерия Neisseria meningitidis. За нея е характерно, че тя е неустойчива във външната среда и се изолира от носоглътката, както и от кръвните проби на болния.
Ако има нещо хубаво в случая, то е точно това, че тя не може да живее дълго време във външната среда и заразяването става основно посредством много близки контакти, а това обуславя и редките случаи на заболяването. По името можем да се досетим, че въпросната бактерия причинява гноен и дифузен остър менингит. Това се изразява с тежка клиника на оток на мозъчните полукълба с абсцеси и малки кръвоизливчета.
Пациентът е с повишени нива на левкоцитите в кръвта, както и нарушение на други показатели, подсказващи за сериозен инфекциозен процес в организма. В ликвора му се откриват гной, белтък и бактериални клетки от Neisseria meningitidis.
Тази тежка форма на остър менингит може да протече с няколко форми. Първата е мозъчна, която се характеризира с мълниеносен ход, треска, адско главоболие, гърчове в началото, кома, мини-хеморагии по кожата, конюнктивит, артрит, ендокардит.
Втората се нарича синдром на Уотърхаус-Фредериксон, при който се уврежда надбъбречната жлеза и това причинява артериална хипотония и отслабен пулс, като при нея даже е възможно мозъчните обвивки да не са поразени.
Колкото и странно да звучи, по-нагоре в текста споменахме, че освен остър, менингитът може да бъде и хроничен с вълнообразен характер. В тези случаи се наблюдава едно общо отслабване и изтощаване на организма, изпълване с вода в мозъчното пространство, „желиране на ликвора” и смъртоносен изход в рамките на няколко месеца.
Лечението на остър менингит зависи от типа патоген, който е причинил инфекцията на първо място – при вирусните форми на остър менингит споменахме, че липсва конкретен гайдлайн, по който да се процедира, а за сметка на това се търсят начини за облекчаване на симптоматиката.
При бактериалните, логично, се налага употребата на антибиотици от различния спектър – широк или тесен, в зависимост с кой микроорганизъм се борим. При пневмококова и стрептококова инфекция се предпочитат пеницилини и ванкомицин, при гъбични инфекции – антимикотици.
Важното, което трябва да се извлече като поука от всичко казано дотук, е, че всяко съмнение за невроинфекция трябва да бъде изяснено по най-бързия начин, тъй като последствията често са катастрофални при занемаряване на ситуацията.
Ако детето или възрастният пациент се оплачат от болка или неспособност да приведат брадичката си към гърдите, силно главоболие, отпадналост, повръщане, имат висока температура, лилаво-червени петънца по кожата на краката и торса, то незабавният преглед при лекар е задължителен.
Още теми от раздела инфекциозни болести може да прочетете отдолу:
- Дървеници – хапят ни, защото дишаме!
- Ухапвания от насекоми – 2 реакции в организма
- Болести предавани от мухите – 8 най-чести
- Инфекции в тропичните страни – 7 основни симптоми
- Повръщане и диария – причини за развитие и лечение
Автор: Александър Манчев
