Остър гастрит – симптоми, диагностика и лечение

Остър гастрит: обща информация

Парене зад гръдната кост, оригване, болки в стомашната област, затруднено храносмилане, чувство не пресищане – кой от нас не ги е изпитвал? Някой може ли да каже, че не е изпитвал симптоми на гастрит? Най-често се самообвиняваме за онова снощно преяждане с пържени кюфтенца или мазни ребърца, обещаваме си повече никога да не си го причиняваме и махаме с ръка.

Нерядко обаче се случва така, че симптомите на едно заболяване могат да имитират тези на едно лошо храносмилане. За лошото храносмилане е типична болка или дискомфорт в стомаха, които са свързани със затрудненото смилане на приетата храна. Неприятно усещане за парене може дори да стигне до по-долните ребра. Този тип симптоматика бележим с медицинския термин диспепсия.

В днешния материал ще ви запознаем с диспепсия, както и гореспоменатите признаци, които основно отнасяме към често чуваната диагноза гастрит.

Да, гастрит не е рядко явление по света и у нас. По данни от световни информационни източници в областта цели 51% от населението на планетата страда от гастрит – под една или друга форма. Този факт ни помага да добием представа за актуалността на проблема и нуждата от повече обществена информираност по темата.

Гастрит: Анатомия на стомаха

Преди да се гмурнем директно в дълбокото, нека по традиция кажем две думи за анатомо-физиологията на процеса. Стомахът е кух орган, който е изграден от няколко слоя различна по структура тъкан – мускулна, съединителна, епителна и т.н. Неговата най-вътрешна структура (лигавицата му) притежава тип слузеста защитна обвивка, наречена мукоза.

Нейната функция е да предпазва стомаха от силната стомашна киселина, необходима му, за да смила приетата храна. Когато нещо (външен агент като бактерия, вирус, храна, напитка, химически препарат или пък автоимунна реакция от вътрешен произход) повреди или отслаби тази защитна обвивка, лигавицата се възпалява, причинявайки гастрит. 

Гастрит като възпалителна реакция, предизвикваща коремна болка, може да протече по два начина – като остър и като хроничен. Острият (внезапно възникнал) гастрит засяга около 8 на всеки 1000 души. Хроничният е по-рядък, както и с по-продължителен във времето характер. Той засяга приблизително 2 на 10 000 души.

И щом е толкова често срещан, това значи ли, че всички ние сме под риск от получаване на гастрит? И да, и не. Зависи от начина на живот и състоянието на организма. По принцип рискът нараства с възрастта, както е при голяма част от заболяванията. При възрастните хора стомашната лигавица е патофизиологично изтънена, кръвообращението е намалено, а метаболизмът на възстановяване на мукозния слой е по-бавен.

При тях също така приемът на лекарства като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), които могат да причинят реакция на остър гастрит, е по-застъпен поради придружаващи други заболявания. 

Друга болна тема е бактерията H. pylori. Той стана печално известен с безчетните вреди, които нанася, както и с битерапията (комбинацията от поне два антибиотични препарата), която е необходима, за да може да бъде радикално унищожен. Знае се, че около две трети от населението на света е заразено с H. pylori. 

Съществуват два основни вида гастрит

• Ерозивен (наречен още реактивен) – той причинява както възпаление, така и ерозия (износване) на стомашната лигавица. Причините за възникването му включват алкохол, тютюнопушене, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства, кортикостероиди, вирусни или бактериални инфекции, а също и стрес от най-различни заболявания или наранявания.
• Неерозивен – в тези случаи той причинява възпаление на стомашната лигавица без да я ерозира и без да я компрометира.

Има и някои казуистични ситуации, в които остър гастрит може да се появи и вследствие на автоимунно заболяване. При някои хора имунната система на организма просто започва да атакува по знайни или незнайни причини здравите клетки в стомашната лигавица.

Значително по-рядко човек може да стигне до стомашно възпаление, ако има жлъчен рефлукс. При рефлукса има обратно протичане. Ние знаем, че черният дроб произвежда жлъчка, за да ни помогне да смелим по-мазничките храни. Когато синтезираната от черния дроб жлъчка се върне обратно в стомаха, вместо да се движи през тънките черва, говорим за жлъчен рефлукс, който е с увреждащо влияние върху мукозата на стомаха.

Внимание! Медикаменти и стрес – споменахме ги по-нагоре в текста, но не им наблегнахме достатъчно като провокатори на острия гастрит (а и не само, разбира се). Хората трябва да бъдат особено внимателни с продължителната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди като методи за справяне с хроничната болка. Те неминуемо ще доведат да раздразнена стомашна лигавица, а в някои случаи и до много по-сериозни последици – разязвяване на нежния слой, кървене от стомаха и др. Нека се знае също, че дори травма, която не засяга стомаха, също може да доведе до възпалението му.

Остър гастрит: симптоми и клинична картина

Коварното в случая е, че много хора с остър гастрит дори не знаят, че го имат, тъй като нямат симптоми на заболяването. А пък тези, които все пак имат някакви, често ги бъркат с лошо храносмилане. За по-голяма информативност спрямо читателите ни и за да могат да бъдат по-бдителни относно състоянието, тук изброяваме най-често срещаните симптоми и признаци на гастрита:

• Подуване на корема.
• Гадене и повръщане.
• Чувство за препълване на стомаха по време на или след хранене.
• Загуба на апетит.
• Стомашни язви.
• Отслабване, което не може да се обясни.
• Горна коремна болка или дискомфорт.
• Повръщане на кръв.
• Кървави изпражнения (черни и лъскави)

Щом е възпаление и инфекция, значи ли това, че острият гастрит е заразен, ще попитате вие? Не, отговаряме ние. Самият той не е заразен, но H. pylori (толкова чест причинител на гастрит) може да бъде повод да се заразим по фекално-орален път. Затова напомняме, че доброто измиване на ръцете преди боравене с храни и подходящата хигиена са първата линия на защита срещу разпространението. Много голяма част от хората, след като са били заразени с бактерия H. pylori, ще развият гастрит.

Остър гастрит: диагностика

Диагнозата не е трудна за поставяне. Опитен специалист ще може да се ориентира бързо. По-важно е да се изясни причината за гастрита. Първо ще се търси бактериален произход. Интересно е, че сред методите за диагностика особено нашумя дихателният тест за H. pylori – по време на него пациентът поглъща капсула или течност, съдържаща урея  (безвредна биохимична субстанция).

След това той се кара да издиша в торбичка, подобна на балон, която замерва наличието на въглероден диоксид. И понеже H. pylori е уреаза положителен бактерий, той ще превърне уреята във въглероден диоксид. При наличие на бактерия, дихателният тест ще покаже увеличение на въглеродния диоксид.

Има и други опции – кръвен тест, който търси титри на антитела срещу H. pylori, фекална проба, както и по-инвазивни методи като ендоскопия, рентгенографско изследване с контраст и др.

По отношение на лечението на гастрит, то варира в зависимост от причината. Винаги е редно да се консултираме с лекуващия лекар какви стъпки да се предприемат. Обикновено се назначават антибиотици срещу бактериалната инфекция, антицианидни препарати и блокери на Н2, които намаляват производството на стомашна киселина, а също и инхибитори на протонната помпа, използвани за лечение на рефлуксна болест, както и язва и други симптомоподпомагащи медикаменти.

Винаги приемайте острия гастрит като сериозно състояние, защото ако не се лекува, той води до сериозни проблеми, като анемия (поради кървене в стомашно-чревния тракт), перитонит (при руптура на язва, което води до преминаване на бактерии в перитонеалната кухина), рак на стомаха (H. pylori в комбинация с автоимунен процес води до новобразувания в стомашната лигавица и до увеличен риск от развитие на карцином на стомаха).

Остър гастрит: препоръки за превенция

Ще ви посъветваме да предприемете стъпки за минимизиране на лошото храносмилане и киселините, тъй като вече се убедихте сами, че тези състояния са свързани с възникването на гастрита. Превантивните мерки включват:

• Избягване на твърде мазни, пържени, пикантни или кисели храни.
• Намаляване на кофеина.
• Хранене на малки порции през целия ден.
• Избягване на стреса и приема на нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства
• Намаляване на консумацията на алкохол.
• Избягване да се ляга поне 2-3 часа след нахранване.

Запомнете, че острият гастрит, макар и е често срещано, обикновено е лечимо състояние. Със сигурност ще се изненадате да разберете, че това, което досега сте отдавали на лошо храносмилане, може всъщност да се дължи именно на гастрит.

Автор: Александър Манчев