Остър апендицит – причини, диагностика и лечение

Когато децата са малки, родителите често могат да чуят изправящата косите фраза „Мамо, боли ме коремчето!“ Започва се едно чудене откъде може да е дошла тази болка – от някое шоколадче, което малчуганът е изял на училище, от купена от нехигиеничната квартална баничарница кифла с мармалад или много други вероятни възможности за оплакванията на малчуганите, както и другата вероятност – за остър апендицит.

Една коремна болка може да индикира именно всичко изброено – от банално хранително натравяне или диетична грешка до другия край на диагностичния спектър, където се крие и далеч не толкова безобидната диагноза остър апендицит при деца.

Макар и доста рядка до третата година от живота, тя все пак е факт и през този период. Характерно за заболяването през тези прощъпулни месеци е, че голяма част от децата биват довеждани при лекаря след вече перфорирал (спукал се) апендикс.

Докато за батковците и какичките до 14-тата година апендиксът все още е цял в повечето случаи на остър апендицит, но пък при тях възпалението е доста по-често срещано, според статистиките на водещите специалисти по коремна хирургия.

Нека ви позанимаем с малко анатомия, за да можем да изясним някои неща при слагането на диагноза остър апендицит. Апендиксът представлява червейобразен израстък, който излиза от задно-срединната част на сляпото черво.

Смятан от мнозина за ненужен и рудиментирал – закърнял в развитието си, придатък, той всъщност има своя си функция – в морфологията му се разпознават около 100-200 лимфни фоликула, които имат отношение към имунната система на организма. При възпалението му откриваме няколко стадия, градиращи от по-слаби като ангажираност до по-силни.

Стадии на развитие на остър апендицит

• Катарален – заболелият апендикс на вид изглежда подобен на нормалния, но е по-добре кръвоснабден, а в лигавицата му се срещат бели кръвни клетки.
• Фибринозен – оточен, задебелен, с микроабсцеси по него.
• Гангренозен – стената му е некротирала, което може да значи, че възпалението е излязло от самия орган и е поело пътя на разпространението в околните тъкани.
• Перфоративен – най-тежката степен на остър апендицит.

И за големи, и за малки деца, болката си остава най-изявеният симптом от клиничната картина, но само тя не би могла да бъде достатъчна дори на най-опитния клиницист, за да отвори по хирургичен път коремната кухина и да отстрани този “израстък” на червото. 

Симптоми в клиничната картина и диагностика на остър апендицит

Лекарите първо ще разпитат кога и как е започнала болката, както и дали е имала път на движение – при остър апендицит тя обикновено започва от горната част на корема, а след няколко часа обхваща и долната дясна половина на коремната кухина. 

При децата обаче тя се влияе и от разположението на самия апендикс – може да е под черния дроб или в малкия таз. Следва да се приложи проверка за симптома на Блумберг – доста известен сред хората с това, че се натиска болезненото място и след това пръстите рязко се отпускат, при което настава още по-голямо болково дразнене за пациента.

Наред с други, които се използват като част от палпаторното изследване при поставянето на диагнозата остър апендицит при деца – Чиерински например, при който болката се засилва, когато пациентът е прав със събрани пети, стъпва на пръсти и се тръска. Други точки за натискане са точките на МакБърни, която е силно болезнена при остър апендицит, както и симптомът или белегът на Рьовсинг – натиск върху долна лява част на корема води до усилена болка в долна дясна зона на коремната кухина.

При по-усложнените форми на силно възпален апендикс – остър апендицит, може да се срещне и коремна ригидност при натиск, така нареченият корем-диска, който е показател за напредващата инфекцията, както и вероятна перфорация на апендикса, което налага спешна хоспитализация и бързо хирургично лечение.

Болните с остър апендицит често се оплакват от гадене и повръщане вследствие на непоносимата болка, запек или диария в някои случаи, докато висока температура може да липсва.

При малките деца като цяло остър апендицит възниква и протича доста атипично – болката може да е директно локализирана на анатомичното разположение на апендикса без да има характерната за по-възрастните първоначална болка в епигастриума. 

Болката при дечицата е с тенденция към усилване, тя ги кара да лежат на дясната си страна и да свиват крачетата нагоре, което води до отпускане на коремната стена максимално и редуциране на болката. Тази поза се нарича още “протективна” поза при остър апендицит при деца.

Нека се има предвид, че те също така могат и да прекарат нощта в сън, а това да заблуди родителите, че опасността е преминала. Важно е да се следи телесната температура – отново напомняме, че тя е най-често в нормалните граници, но има голяма разлика (1 градус поне) между измерената аксиларно (под мишницата) и ректално. Разликата в температурните показатели между мишница и ректум е важна при диагностиката на остър апендицит при деца, но не задължителна.

При деца до 3 години много бързо се стига до обща интоксикация и дехидратация при развитието на остър апендицит. Затова е важно всяко дете с болка в корема да бъде консултирано от хирург възможно най-скоро, тъй като острият апендицит може да доведе до перитонит и абсцес. 

Още малко за поставянето на диагноза остър апендицит

Във всяка възраст при съмнение за развитие на остър апендицит се правят и лабораторни изследвания, които следят за високи стойности на левкоцитите, С-реактивен протеин, олевяване (множество незрели бели кръвни клетки в периферната кръв), както се прави и ехографски преглед, за да се търси промяна в морфологията и големината на апендикса. 

При съмнение за остър апендицит е задължителна хоспитализация, а до самото хирургично лечение се прибягва, когато диагнозата е много вероятна, но не е задължително да е на 100% сигурна.

Много опасен прогностичен белег е внезапното спиране или рязкото усилване на болката – това може да показва, че апендиксът е перфорирал, което ще доведе до тежка степен на интоксикация.

При пациенти в по-зряла възраст болката може да не е толкова силно изразена и това да ги подведе, че тя се дължи на обикновено стомашно-чревно неразположение.

Нека тази опция да бъде една от всичките, с които разполагате в диференциално-диагностичен аспект, но никога не изключвайте и нещо по-сериозно като възпалително заболяване в коремната кухина и търсете мнението на специалист, за да избегнете потенциално опасните усложнение от страх да посетите лекар. 

И за най-любипитните, преди да приключим с темата за остър апендицит, бих искал да поставя някои от най-основните рискове за развитие на остър апендицит, защото добре познаното за всички “ядене на семки” отдавна е отхвърлено в науката за патологията на заболяването.

Най-честите причини за развитие на остър апендицит

Причината за развитие на остър апендицит все още се счита за не напълно известна на науката, но се смята, че може да бъде многофакторна – луменна обструкция или запушване на апендикса, както и диетични и фамилни фактори за предразположение към заболяването.

Храните, богати на животински белтъчини, стимулират ферментационните процеси в червата. Тази теория е сред най-често срещаните за развитие и риск от развитие на остър апендицит.

Както вече споменахме в самото начало на статията – апендиксът има изобилие от лимфна тъкан, което води до натрупване на много имунни и възпалителни комплекси в структурата на апендикса и води до неговото възпаление. 

Друга причина за развитието на остър апендицит е, че апендиксът може да се запуши или да се напълни с различни вещества – луминална обструкция, най-често чревно съдържимо от по-твърда и груба храна, което прави по-трудно придвижването на фекалната маса до крайните отдели на дебелото черво и, съответно, създава сериозна предпоставка за възпаление в рудиментиралия израстък на червата – апендикс.

Едно важно уточнение – често при деца коремната болка може да се мести към гърдите. Затова е важна своевременната диагностика на този тип проблеми и смущения при нашите малчугани. А още информация за гръдната болка при деца може да откриете в нашия блог.

Остър апендицит може да бъде едно сравнително лесно предизвикателство за бързо лечение, но само в случаите, когато диагнозата е поставена своевременно, а операцията по отстраняването му, още известна като апендектомия, е сравнително рутинна в практиката на всеки един специалист по обща или коремна хирургия и с изключително нисък и пренебрежим риск от по-сериозни усложнения и фатален край. 

Автор: Александър Манчев