Антидепресантите са сред най-често предписваните лекарства в световен мащаб. Те се използват за лечение на няколко вида психиатрични разстройства, включително депресия, тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство. Докато тези лекарства като цяло са безопасни и ефективни в терапевтичната си дейност, те могат да бъдат опасни, когато се приемат в по-високи дози от необходимото и се постигне остро отравяне с антидепресанти.
В тази статия ще обсъдим видовете остро отравяне с антидепресанти, както и начините за диагностика и лечение.
Остро отравяне с антидепресанти: трициклични антидепресанти
Предозирането с трициклични антидепресанти води до висока заболеваемост и смъртност поради техните свойства да блокират натриевите канали, както и техните антихолинергични и α-адренорецепторни блокиращи ефекти. Тези лекарства включват амитриптилин, имипрамин и дозулепин. Симптомите на остро отравяне с антидепресанти могат да включват антихолинергични ефекти, като сухота в устата, замъглено зрение, задържане на урина – ретенция и запек. Тежките усложнения могат да включват гърчове, кома, мускулна ригидност и развитие на сърдечни аритмии.
Лечението на предозиране с трициклични антидепресанти включва прилагане на активен въглен, ако пациентът се появи в рамките на един час след поглъщането. Трябва да се направи 12-канална ЕКГ и да се извършва непрекъснат сърдечен мониторинг в продължение на поне шест часа. Удължаването на QRS интервала показва тежка блокада на натриевия канал и висок риск от аритмия. Може също да настъпи удължаване на QT интервала. При съмнение за тежко отравяне с антидепресанти трябва да се вземе и кръвно-газов анализ.
При пациенти със сърдечни аритмии вследствие на остро отравяне с антидепресанти, значително удължаване на QRS или QT интервала или ацидоза трябва да се приложи интравенозен натриев бикарбонат, а при необходимост, терапията да се повтори, за да се коригира pH.
Корекцията на ацидоза и повишеното извънклетъчно натоварване с натрий подобряват функцията на натриевия канал и могат да доведат до по-бързо възстановяване на ЕКГ характеристиките и да се понижи вероятността от развитие на сърдечна аритмия. Хипоксия и електролитните аномалии също трябва да бъдат коригирани. Антиаритмичните лекарства трябва да се дават само по препоръка на специалист. Продължителните гърчове трябва да се лекуват първоначално с интравенозни бензодиазепини.
Остро отравяне с антидепресанти: селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин
Антидепресантите със селективен инхибитор на обратното захващане на серотонин (SSRI), като флуоксетин, пароксетин, флувоксамин, сертралин, циталопрам и есциталопрам, обикновено се използват за лечение на депресия и са по-малко токсични при предозиране в сравнение с трицикличните антидепресанти.
Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин (SNRI), като венлафаксин и дулоксетин, също се използват често и са по-токсични от SSRI при предозиране. Пресинаптичният алфа2-антагонист миртазапин, който повишава централната норадренергична и серотонинергична невротрансмисия, също все по-често се среща при случаите на остро отравяне с антидепресанти.
Симптомите на предозиране със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин – SSRI, могат да включват гадене, повръщане, тремор, безсъние и развитие на синусова тахикардия. Възбуда, сънливост и конвулсии се появяват рядко и могат да се развият едва след няколко часа. Може да възникне серотонинов синдром, особено ако SSRIs се приемат в комбинация или с други серотонинергични средства.
Сърдечните аритмии се появяват рядко и повечето пациенти се нуждаят само от поддържащо лечение. Токсичните ефекти на SNRIs са сходни, но тахикардия, хипертония или хипотония и промени в ЕКГ (удължаване на QRS и QT) могат да бъдат по-забележими и може да се развие хипогликемия. Миртазапин има по-ниска токсичност, но високите дози могат да причинят седация, тахикардия и серотонинов синдром.
Лечението на остро отравяне с антидепресанти от класа на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин включва поддържащо лечение, включително мониториране на жизнените показатели и ЕКГ. При пациенти с тежки симптоми може да се наложи хоспитализация и лечение със серотонинови антагонисти, като ципрохептадин.
Остро отравяне с антидепресанти: МАО инхибитори
МАО инхибиторите са вид антидепресанти, които въздействат чрез инхибиране на активността на моноаминооксидазните ензими в мозъка, които са отговорни за разграждането на невротрансмитери като серотонин, норепинефрин и допамин. Докато MAO инхибиторите могат да бъдат ефективни за лечение на депресия и други психиатрични състояния, те също носят риск от сериозна токсичност при свръхдози.
Остро отравяне с антидепресанти от клас MAO инхибитори може да причини редица симптоми, включително объркване и делириум, възбуда, ускорен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, треска, изпотяване, мускулна скованост или ригидност, както и развитие на тремор и гърчове. В тежки случаи предозирането на MAO инхибитори може да доведе до кома или смърт.
Токсичността на МАО-инхибиторите може да се влоши от някои храни и лекарства, включително тези, съдържащи тирамин, като отлежали сирена, сушени меса и някои алкохолни напитки, както и лекарства, съдържащи симпатикомиметични агенти, както интраназални деконгестанти в масовите капки за нос, така и някои лекарства за астма. Комбинацията от MAO инхибитори и тези лекарствени средства може да доведе до внезапно и опасно повишаване на кръвното налягане, известно като хипертонична криза.
При остро отравяне с антидепресанти от клас MAO инхибитори, важно е незабавно да потърси медицинска помощ. Лечението може да включва стомашен лаваж, както и симптоматични средства за контрол на гърчове и високо кръвно налягане, както и продължително мониториране на пациента с цел превенция на последващите органни увреждания и развитие на остра дихателна недостатъчност.
Остро отравяне с литий
Литий не е вид антидепресант, но често се използва като стабилизатор на настроението при лечението на биполярно разстройство. Биполярното разстройство е състояние на психичното здраве, характеризиращо се с промени в настроението, които могат да варират от маниакални до депресивни епизоди. Литий помага за стабилизиране на тези промени в настроението, като регулира нивата на определени невротрансмитери в мозъка.
При остро отравяне с литий и тежка клинична картина, пациентите трябва да се хоспитализират за продължителен мониторинг и поддържащи грижи, което включва корекция на евентуален електролитен дисбаланс, адекватна интравенозна хидратация, както и лечение на всякакви по вид усложнения на сърдечно-съдовата функция, включително сърдечни аритмии, както и евентуално настъпили проблеми в бъбречната функция.
По отношение на специфичните диагностични тестове, измерването на серумната концентрация на литий на пациента е от решаващо значение в случаи на подозирана литиева токсичност. При симптоматични пациенти това измерване трябва да се направи незабавно, докато при асимптоматични пациенти, то трябва да се направи поне 6 часа след приема на свръхдоза. Нормалният терапевтичен диапазон за литий е 0,4-1,0 mmol/L и нива над този диапазон се считат за токсични.
Други лабораторни тестове, които могат да бъдат полезни при оценката на токсичността на литий, включват нива на електролити, изследвания за състоянието на бъбречната функция и измерване на сърдечните ензими. Образни изследвания, като компютърна томография на мозъка, могат да бъдат назначени при съмнения относно сърдечния или неврологичния статус на пациента.
По отношение на лечението, активният въглен не е ефективен при лечение на остро отравяне с литий, а стомашната промивка е с ограничена полза поради размера на литиевите таблетки/капсули. В случаи на тежка токсичност може да се наложи хемодиализа за отстраняване на излишъка от литий в кръвната плазма.
Накратко за острото отравяне с антидепресанти
Острото отравяне с антидепресанти може да има сериозни и потенциално животозастрашаващи последици, в зависимост от вида на използвания антидепресант и погълнатото количество. Диагностичните изследвания, включително ЕКГ и серумните нива на лекарствените средства, са от решаващо значение при оценката и лечението на тези случаи. Навременно предприетото лечение, включително използването на активен въглен, поддържащо лечение и специфични антидоти или терапии, може да подобри резултатите и да намали риска от усложнения.
Автор: д-р Цанко Стефанов
