Нервно-психическо развитие на децата: #1 Ръководство за родители

Нервно-психическо развитие на децата:

Ръководство за родители за здравословно израстване на децата им

Първите години от живота на децата се характеризират с бързо физическо развитие, но още по-важно е, че техните нервни и психични функции претърпяват значително съзряване и усъвършенстване. Разбирането и подпомагането на това нервно-психическо развитие – НПР, е от първостепенно значение за осигуряване на здравословен растеж и благополучие на детето. В тази статия ще разгледаме ключовите аспекти на нервно-психическо развитие и как родителите и лицата, полагащи грижи, могат да играят съществена роля в грижата за неврологичния и психологическия напредък на детето.

Основа на правилното нервно-психическо развитие

За да се осигури правилно НПР, в действие влизат няколко фактора:

• Анатомична и функционална цялост на нервната система: Добре развитата и здрава нервна система е от основно значение за растежа и обучението на детето.
• Нормално функциониране на рецепторите за околната среда: Сетивните въздействия от околната среда играят жизненоважна роля за формирането на невронните връзки и познавателните способности на детето.
• Социалната среда: Взаимоотношенията и взаимодействията в социалната среда на детето оказват голямо влияние върху емоционалното му развитие и познавателните му умения.

Наблюдение и оценка на детското нервно-психическо развитие

Непосредствено след раждането медицинските специалисти наблюдават новородените за всякакви признаци на асиметрични движения или необичаен мускулен тонус, които могат да показват значителни нарушения на централната нервна система (ЦНС) или парализа, дължащи се на процеса на раждане.

Оценката на примитивните рефлекси при новородените може да даде ценна информация за целостта на тяхната ЦНС, тъй като липсата на тези рефлекси може да показва депресия на ЦНС.

Един от критичните рефлекси е рефлексът на Моро, който включва реакция на уплаха при определени шумове или внезапно падане на главата. Бебето реагира, като разперва ръцете и пръстите си и разтяга краката си, връщайки ги в първоначалното им положение. Наличието или отсъствието на този рефлекс може да предостави важна диагностична информация относно детското нервно-психическо развитие:

• Двустранно отсъствие: Депресия на ЦНС, дължаща се на лекарства или анестезия, мозъчна хипоксия (нисък до липсващ кислород), тежка незрялост на новороденото.
• Асиметрична реакция: Фрактури на ключицата или раменната кост, пареза на брахиалния плексус (пареза на Ерб).

Друг съществен рефлекс е оралният рефлекс, при който детето отваря устата си и обръща лицето си към всяко дразнение в близост до ъгъла на устните. Този рефлекс обикновено изчезва на около 4-месечна възраст. Освен това сукателният рефлекс се проявява, когато в устата на бебето се постави пръст или биберон, което води до интензивно сукане. По-късно този рефлекс се замества от съзнателно засукване.

Наблюдение и оценка на активността на нервно-психическо развитие

През първата година от живота, детското нервно-психическо развитие се следи отблизо чрез ежемесечни консултации. По време на тези посещения се използват специфични показатели за оценка на различни аспекти на развитието, включително двигателна активност, речеви функции, сензорни функции, емоции и социално поведение, както и игрова дейност.

Развитие на уменията в различните възрасти:

1. Новородено: Некоординирани движения, не може да държи главата си изправена. Ограничени говорни функции, предимно плач и неопределени звуци.
2. Първи месец: За кратко държи главата изправена, започва да фокусира погледа си върху ярки предмети, мърда при силни шумове и се усмихва, когато му се говори.
3. Втори месец: Държи главата изправена, следи с поглед, усмихва се отзивчиво и издава тихи гукащи звуци (така нареченото бебешко гукане).
4. Трети месец: Държи главата си стабилно, търси опора за краката, когато е вдигнат под мишниците и поставено на твърда повърхност, следи предметите, като върти глава, гука и се усмихва често.
5. Четвърти месец: Обръща се в леглото от корем на гръб, хваща и държи играчки несръчно, смее се на висок глас и рита от удоволствие при закачки. Започва да проявява условни рефлекси, като реагира положително при вида на храна.
6. Пети месец: Обръща се в леглото по корем и по гръб, достига и хваща играчките с двете си ръце еднакво, започва да различава познати и непознати лица и разпознава гласа и тона, когато му се говори.
7. Шести месец: Седи самостоятелно, но несигурно, опитва се да пълзи и произнася произволни буквени комбинации.
8. Седми месец: Седи стабилно, учи се да пълзи, изразява богати емоции, радва се на познати лица и започва да произнася непрекъснати буквени комбинации.
9. Осми месец: Изправя се, като се държи за стабилна опора и стъпва настрани, протяга ръка към играчки, поставени на разстояние, и започва да развива втората сигнална система – търси лице или предмет, когато бъде помолено, например “Къде е тати?” или “Къде е мама?”.
10. От деветия до десетия месец: Държи се стабилно на краката си и може да стъпва, играе с различни играчки, изпълнява команди (“Дай”), радва се на похвала (“Браво”) и повтаря срички по подражание.
11. 11-12 месеца: Стъпва самостоятелно или с малко помощ, пие самостоятелно от чаша, разбира “Не” и произнася думи, свързани с определено съдържание.

Подхранване на здравословното развитие:

Ролята на родителите и лицата, полагащи грижи за децата

Възпитанието е жизненоважен процес, при който възрастните общуват с децата си и се грижат за тях, като ги подготвят за живота в обществото. Родителите играят решаваща роля в обучението и насочването на децата си чрез надзор, дисциплина, емоционална близост и поставяне на подходящи изисквания.

Растежът на детето като личност се влияе не само от отношенията между детето и родителя, но и от динамиката в семейството, включително отношенията между родителите и братята и сестрите, както и от взаимодействията с хора извън семейството. Именно заради това много деца започват да страдат сериозно и да забавят развитието си при разведени родители, които не поддържат здравословен контакт помежду си и не демонстрират грижи към детето или децата си, за да подсигурят ефективно нервно-психическо развитие на поколението си.

Освен това социалните фактори, като например жилището, храненето, образованието и здравната култура на родителите, материалните условия, съставът на семейството, грижите за децата и училищната среда, оказват значително влияние върху жизнено важното нервно-психическо развитие и благосъстоянието на детето, както и върху ефективното възпитание.

Затова, мили родители, следете поведението си пред децата си, за да изграждаме ефективно и стабилно младо поколение, което да прослави както нас като родители, така и милата ни татковина – нашата мила родина – България.

В заключение бих искал да отбележа, че подпомагането на детското нервно-психическо развитие е динамичен процес, който изисква внимателно наблюдение, грижи и спокойна среда за развитие.

Родителите и настойниците, полагащи грижи за децата, могат да допринесат значително за качественото здравословно развитие и за цялостния му успех и развитие на потенциал в живота чрез правилно осмисляне на етапите на растежа и осигуряване на любяща и подкрепяща развитието атмосфера.

Бих искал да споделя на вашето внимание и един материал от моя приятел и колега още от университетските години за нервно-психическо развитие при деца – д-р Йордан Георгиев на форума на колегите от Пулс.бг за бременност и детско здраве.

1. Варицела при деца – 7 – 21 дни инкубационен период
2. Аденовируси при деца – 11 основни симптома
3. Нарушения на говора – 9 форми
4. Висок холестерол при деца
5. Цепнатина на устните и небцето – 3 основни симптоми при бебета

Автор: д-р Цанко Стефанов