На границата между живота и смъртта

Преди повече от 20 години д-р Сам Парния, лекар по интензивно лечение, който също така към момента е и професор в катедрата по медицина в Нюйоркския Университет, както и директор на организацията за изследване на интензивните медицински грижи и реанимацията, присъства на случай, по време на който докторски екип се опитва да съживи мъж със сърдечен арест.

Докато стои наблизо, д-р Парния се зачудил дали пациентът може да чуе медицинския персонал и или да усети техните неуморни опити да го съживят. Все още млад специалист по това време, гледайки старанието на по-възрастните си колеги да спасят живота на пациента, д-р Парния се запитва: „Какво е животът? Кога наистина свършва?“. Тогава д-р Парния решава да даде начало на един нов и много перспективен проект, който да изследва човешкото съзнание “на границата между живота и смъртта”, както и наименовано и самото проучване.

На пръв поглед крайно нетипична за човек на науката мисъл, която да го осени точно в такъв критичен момент. Осъзнавайки, че не намира отговор на екзистенциалния си въпрос, той решава точно там, в болницата, че би искал да поеме на пътешествие в търсене на истината. Той си е мислил, че изследването му може да отнеме година или две най-много, но ето че 25 години по-късно той все още проучва тази интересна тема.

На границата между живота и смъртта – какво осъзнаваме?

Това ни води до 6 ноември т.г., когато д-р Парния представя на научната сесия на Американската сърдечна асоциация в Чикаго своя труд, озаглавен „Съзнание по време на реанимация: многоцентрово изследване на съзнанието и осъзнаването при сърдечен арест“, което се превръща в основна тема на дискусията покрай хората, намиращи се в “границата между живота и смъртта”.

Той е бил водещ изследовател на проучването и обяснява, че заедно с колегите си са предприели това изследване в опит да обяснят научно нещо, което здравните специалисти са обсъждали анекдотично от десетилетия: подобни истории, които хората преживяват по време на кардиопулмонална ресусцитация – CPR, когато сърцата им са спрели.

„В продължение на десетилетия милиони хора, които са преминали през това, съобщават, че имат ясно повишено съзнание, въпреки че от гледна точка на техните лекари те не са били в съзнание или са били мъртви“, казва д-р Парния. Ето какво точно представлява проучването: фокусът е бил насочен към 567 мъже и жени, които са получили CPR, след като сърцата им са спрели да бият, докато са били в една от 25-те участващи в експеримента болници в САЩ и Обединеното кралство.

На границата между живота и смъртта – процесът на проследяване на когнитивните възприятия

Когато клиницистите стартират процедурата по CPR на пациент, чието сърце е спряло, изследователите от своя страна се втурват към него, носейки преносим електроенцефалограф – ЕЕГ, за да наблюдават електрическата активност в различни части на мозъка, както и инфрачервен спектроскоп за измерване на насищането с кислород на повърхностните области на мозъчната кора. Внимавайки да не пречат на лекарите, извършващи CPR, изследователите също така захващали таблетен компютър над главата на пациента. Таблетът е бил свързан с bluetooth слушалки, поставени на ушите на пациента.

Таблетът прожектира едно от 10 съхранени изображения на екрана. След 5 минути компютърът възпроизвежда записан глас, произнасящ думите „ябълка“, „круша“ и „банан“ всяка минута в продължение на 5 минути. Защо е било така ли? Д-р Парния обяснява: „Искахме не само да имаме системи за наблюдение на мозъка, но и да имаме система за търсене на вероятно несъзнателно заучаване“, както е отбелязано в докладите от изследователския проект “На границата между живота и смъртта”.

От 567 субекта, 213 или около 38% са имали продължително възстановяване на спонтанната циркулация, което означава, че пулсът им е бил възстановен за 20 минути или повече. Само 53, или по-малко от 10% от участниците, са доживели до изписване от болницата. От тези 53, 25 не са успели да бъдат интервюирани от изследователи поради лошо състояние. Останалите 28 участници са били интервюирани 2 до 4 седмици след сърдечния арест в зависимост от тяхното възстановяване, както е отбелязано в резултатите и докладите на проучването “На границата между живота и смъртта“.

Етапите на проучването

Първо, изследователите дават на оцелелите съкратен умствен тест, за да оценят дефицитите в способностите на мозъка им да функционира. За тези от пациентите, които са получили по-висок резултат, това е показало, че вероятно нямат когнитивно увреждане, следователно са били подложени на интервюта от етап 1, които включват въпроси относно техните спомени от моментите, когато са били подложени на CPR.

За интервютата от етап 2 изследователите са използвали отворени въпроси, за да научат за преживяванията на пациентите по време на сърдечен арест и са попълнили скалата с 16 елемента за близки до смъртта преживявания. Пациентите, които си спомнят, че са чували или виждали неща по време на своите преживявания, са преминали към интервюто от етап 3, което е по-задълбочено. Освен това изследователите молят участниците да изберат едно изображение от десет и да посочат имената на три плода, които са чули, докато са получавали CPR, както се цитира в доклада от “На границата между живота и смъртта“.

От 28 интервюирани участници, 11 (или като процент 39%) съобщават, че имат спомени по време на сърдечен арест. Двама от 28-те участници са могли да чуят работата на медицинския персонал, докато са получавали CPR. Един участник си спомнил, че е видял медицинския персонал да работи и е усетил как някой го разтрива по гърдите.

Използвайки скалата за близки до смъртта преживявания, шестима участници отбелязват резултат, който потвърждава, че са имали трансцендентни опити. Трима участници съобщават за преживявания, подобни на сънища, включително пеещ рибар. Шестима от 28-те интервюирани участници си спомнят преживяването на смъртта. Тези спомени включват жена, която е чула починалата й баба да й казва да се върне в тялото си.

На границата между живота и смъртта – съжденията…

Д-р Парния казва, че с изследването си са се опитали да охарактеризират преживяванията, които хората са имали, и са успели да установят уникални припомнени моменти на смъртта, които са различни от други преживявания, които хората могат да имат в болницата или другаде „и че те не са халюцинации, те не са илюзии, те не са заблуди, те са реални преживявания, които се появяват, когато умреш“ по неговите собствени думи.

От оцелелите, които предоставят самооценките си за своите преживявания, се появяват няколко чудновати открития. Някои участници си спомнят, че са усетили въздействието на CPR върху физическите си тела или са чули медицинския екип да говори. Други си спомнят дейностите в отделението за интензивно лечение след реанимация, както е отбелязано в проучването “На границата между живота и смъртта”.

Трети самодокладват подробно преживяване на смъртта. Някои хора от друга страна са описали усещане сякаш се насочват към някаква дестинация. Други са били подложени на оценка на живота си. Тази оценка включва осъзнавания за това как техните действия са повлияли на другите. Има такива, които докладват усещане, сякаш че се връщат на място, описано като дом. Някои от спомените включват участници, които съобщават за плашещи спомени.

Д-р Парния уточнява обаче, че вероятно се касае за погрешни тълкувания на медицинските събития, придружаващи кардиопулмоналната реанимация, както отбелязва подробно в доклада от проучването “На границата между живота и смъртта“. Един участник е вярвал например, че гори в ада. Но изследователи в проучването пишат, че той вероятно е чувствал парене от вливането на калиевата интравенозна система, която се прилага в този момент.

От 28-те интервюирани участници нито един не описва, че е видял изображението на таблета, когато са получили CPR или са си спомнили да са чували слуховите стимули. Когато авторите на изследването им предоставили 10-тте снимки за разглеждане, нито един участник не е идентифицирал показаното изображение, а пък само един от 28-те участници е могъл да изброил имената на плодовете, които е чул по време на CPR.

Петдесет и трима участници са имали разчетливи ЕЕГ данни, включени в изследователския проект “На границата между живота и смъртта“. Изследователите откриват пикове на мозъчната активност, включително така наречените гама, делта, тета, алфа и бета вълни, появяващи се до 60 минути след CPR. Някои от тези мозъчни вълни обикновено се появяват, когато хората са в съзнание и изпълняват функции като възстановяване на паметта и мислене. Според изследователите това е първият път, когато такива биомаркери на съзнанието са идентифицирани по време на CPR за сърдечен арест. 

Оказва се, че са открили електрически маркери на повишено ясно съзнание в мозъка на изследваните лица – това са същите маркери, каквито се наблюдават при хора, които имат когнитивни процеси от висш порядък (като мислене или търсене из паметта). Тук обаче необичайното е, че тези маркери се появяват в моменти, когато мозъкът е изключен, а вълните се появяват внезапно и необяснимо.

Това навежда на мисълта, че гласовите и зрителните стимули са останали незабелязани въпреки всичко, докато другите преживявания са взели превес и то по време на активни мозъчни вълни, докато мозъкът е бил в реално неактивно състояния. Това доказва реалността на преживяванията на пациентите, според екипа на изследването. 

Пионерските открития на д-р Сам Парния и неговия екип по темата “На границата между живота и смъртта” почти изцяло променят познатата ни досега парадигма за съзнанието на коматозните пациенти. Доскоро се е вярвало, а на много места бъдещите лекари все още са обучавани, че пациент в безсъзнание или в моменти на ресусцитация няма ясно осъзнаване за случващото се с него. Откритието на д-р Парния поставя ново разбиране по темата, а бъдещето на науката предстои да ни разкрие повече за този интересен феномен на прага между живота и смъртта. 

“Има тънка граница между живота и смъртта. Нарича се време!” от Шерил Хагард

Автор: Александър Манчев

Д-р Сам Парния – изследовател по проекта “На границата между живота и смъртта”.

Изследване по модела “На границата между живота и смъртта” на NewScientist

Сформиране на екип, разпределяне на роли при кардио-пулмонална ресусцитация – директно от Resuscitation Council UK!

Протоколи за реанимация – за медицински специалисти!