Нарушения на говора – 9 форми

Нарушения на говора

Нарушенията на говора се проявяват повече в следните форми:

1. Забавяне на говора – Забавяне на езиковото развитие
2. Заекване
3. Неграмотност
4. Дизартрия
5. Селективен мутизъм
6. Тахилалия
7. Сигматизъм
8. Дислалия
9. Афазия или дисфазия

Нарушенията на говора могат да се дължат на функционални или органични причини от вътрешен или придобит произход. Причините са разделени на 3 категории.

1. Органични причини: Те включват деформации и увреждане на езиковия орган (брадичка, език, нос). Дефектите в слуха или зрението са честа причина за нарушения на говора и речта. Те могат да създадат тотално забавяне на езиковото развитие. Децата с умствена изостаналост се нуждаят от повече време, за да се научат да произнасят гласни или да използват правилно езика.
2. Темпераментни причини: Формите на нарушения на говора са свързани с наследствени фактори. Забавянето на сензомоторното съзряване и предразположението към говорни нарушения се дължат на идиосинкратични причини.
3. Психологически и социални причини: Ниското социално-образователно ниво на семейството, големият брой деца, неблагоприятните икономически условия, липсата на мотивация, интерес и възможности за четене оказват инхибиторен ефект върху развитието на езиковия орган. Срещаме също нарушения на говора, дължащи се на емоционални или психогенни причини, лоши езикови модели, свръхпротекция, родителска строгост, прекомерни изисквания, институционализъм, регресия, тревожност и др.

Повечето нарушения на говора и езика се откриват в предучилищна възраст. В допълнение към някои отделни образи на говорно разстройство, като дислалия, дислексия, афония и т.н., има нарушения на говора, които просто се представят като общо забавяне на възприемането на речта – обработката – изразяването, което често е придружено от други невропсихологични разстройства.

Проявите на речта и други функции могат да бъдат леки или тежки (както например при изостанало дете). В тази категория, която споменаваме тук, разстройства, които са описани отделно, могат да съществуват едновременно. От друга страна, това, което споменаваме тук, е вероятно, изучавано постепенно, да бъде описано по различен начин в бъдеще, защото е голяма категория, съдържаща много неизправности.

Има различни степени на забавяне на речта. Леките форми се откриват лесно, ако се използва тест за оценка на речта, но не се забелязват лесно в началото на началното училище. Но когато детето напредне в по-големи класове, то е в трудна позиция. Поради тази причина описаните нарушения на говора трябва да се откриват рано (и превантивно) със специални тестове.

При леките форми на нарушения на говора, опитният учител може да долови различни незначителни смущения, като лека дизартрия, беден речник, бедни и кратки изречения. По-късно, когато започне четенето и писането, се наблюдават тежки смущения. Когато тези нарушения на говора са по-силно изразени, тогава те се забелязват лесно.

Дизартрия, беден речник, непълни думи, грешни думи, лоши изречения понякога имат различна тежест и може да има такова разстройство, че комуникацията да е невъзможна.

Децата, които имат лека форма на нарушения на говора, се пренебрегват и не се разпознават много често. Така че, ако трябва да четат и пишат, те изпитват огромни трудности, в резултат на което често остават неграмотни. Майките, които осъзнават, че детето е бавно говорещо и “чисти” говора си, чакат, отказват да приемат, че детето има проблем.

Забавянето на развитието на речта се изследва от гледна точка на специфичните характеристики, които представя, по отношение на субстрата, т.е. мозъка. Психиката също играе ключова роля. Колкото повече фактори играят роля или се добавят към всяко забавяне на речта, толкова по-сложен става проблемът поради увреждане и други функции и по този начин се увеличава дисфункцията на сферата на речта.

Може да има някаква форма на нарушения на говора, което не е сериозно, но съпътстващо двигателно нарушение, което засяга артикулацията. Трябва да се отбележи, че в ранна възраст се наблюдава “нормално” заекване, когато изискванията на средата стават по-големи и детето се опитва да се справи, но му е трудно.

Развитието на езиковото изразяване на децата е пряко свързано с количеството езикови стимули, които получават. Когато децата нямат достатъчно възможности за диалог и обратна връзка, тогава възможностите им да се изразяват вербално са ограничени и следователно развитието на артикулационните умения е ограничено.

Може да прочетете още за:

1. Литий – за по-добро психично здраве! #1
2. Аквафобия – защо хората изпитват страх от вода?
3. Цепнатина на устните и небцето – 3 основни симптоми при бебета

Автор: Лучия Таскова – психолог