Акценти в статията
Мазнините и отслабването
В последните десетилетия наднорменото тегло намери стабилно място до другите бичове за човешкото здраве, а кампаниите за борба с него непрекъснато предлагат иновативни съвети за справянето с този проблем. Често без особен успех. До познатите ни вече диети и физически натоварвания сега стоят и хирургични подходи, които целят да подпомогнат обезитетния пациент.
Мазнините бяха несправедливо посочени като едни от главните виновници в случая. Дългогодишни изследвания пък заключиха, че пак те допринасят за сърдечно-съдови болести и риск от преждевременна смърт. Едва наскоро учени започнаха да подлагат тези изводи под въпрос и да провеждат нови проучвания. Благодарение на подобни неспокойни умове днес вече знаем, че една част от мазнините всъщност играят точно обратната роля – да предпазват сърцето и съдовете.
Защо мазнините имат тази способност?
Да започнем с това, че в общи линии различаваме т. нар. „добри“ и „лоши“ мазнини. Под „лоши“ причисляваме сатурираните (наситени) и трансмазнините. Какво да разбираме под тези понятия? Биохимията зад мазнините ни обяснява, че всички мазнини са изградени от въглеродни, водородни и кислородни молекули. Това е важно, понеже свързването между тези молекули е определящо за формирането на типа мазнина.
Така, например, наситените мастни киселини се наричат по този начин именно защото са наситени с водородни молекули и имат само единични връзки със съседните възглероди. Това реално ги кара да се държат като твърди структури на стайна температура – примери: краве масло, сметана, палмово и кокосово масло, сланина. Те често са обвинявани за наднорменото тегло и съпътстващите заболявания, до които водят. Но все повече информация излиза за това, че един тип макронутриент не може да бъде посочен като основна причина за обезитет, диабет, сърдечно-съдови болести и т.н., а трябва да се вземе предвид цялостният режим на хранене при подобна оценка.
Учени спорят, че, да, наистина редукцията на подобен тип липиди води и до намаляване на риска от напълняване и боледуване на сърцето, но те не трябва непременно и категорично да бъдат изключвани от менюто ни – а просто да бъдат внимателно съблюдавани в количеството и честотата им на консумация.
Трансмазнините от друга страна, обаче, са различно нещо. Те са още познати и като частично хидрогенирани ненаситени мазнини. Припомняме за позабравилите химия от 9 клас – хидроген (Н)=водород. Тяхната естествена структура е нарочно изменена чрез самия процес на хидрогениране, който означава добавяне на водороден атом. Така стават твърди на консистенция и неразпознаваеми за организма, а следователно и почти невъзможни за преработка, което пък като резултат ги отлага в съдовете. Така и се появява атеросклерозата.
Трансмазнини срещаме почти навсякъде по щандовете в магазина – от маргарините, през повечето бисквити, вафли, някои шоколади, пържени картофки, пуканки и пр. преработени храни. Те доказано увеличават лошия холестерол и трябва да бъдат избягвани на всяка цена.
В другия край на хранителния спектър пък стоят ненаситените мазнини – те имат по-малко водородни атоми (не са наситени с тях), които се свързват с въглеродите. Това и ги определя като течни на стайна температура. Важен в случая обаче е и броят на връзките между водородните и въглеродните молекули. При наличие на само една двойна връзка от въглеродни атоми те се наричат мононенаситени, а при наличие на две или повече такива връзки – полиненаситени.
Мононенаситените мазнини и ролята им
Мононенаситени липиди консумираме със зехтина, слънчогледовото олио, ядките, нашумялото напоследък и у нас авокадо, докато вторите си хапваме със сьомгата, скумрията и повечето други мазни риби, орехите и различни семена. Все по-осезаема става връзката между консумацията на храни, богати на този тип липиди (полиненаситените още делим и на омега-3, омега-6 и омега-9 мастни киселини) и благоденствието на сърдечно-съдовата система в дългосрочен план. Така например ескимосите, чиято диета е особено богата на риба, рибени мастни киселини и лой от тюлени, на практика почти не боледуват от сърдечни проблеми.
И понеже в медицинската практика обезитетът и здравословното състояние на организма често могат да бъдат взаимозависимо повлиявани, все повече нови изследвания биват провеждани, за да се установи къде започва и къде свършва дискретната линия между това да се храним здравословно и нискокалорично. Както по-горе беше обяснено, мазнините могат да играят ролята и на катализатор за напълняване и развитие на определени заболявания, но и на макронутриент с висока ефективност в превенцията на същите.
Липидите са висококалорични молекули, но тяхната енергийна тежест остава в сянка пред здравните им преимущества – особено сравнени с „празните“ калории, идващи от бързите въглехидрати под формата на захарни продукти, плодове и т.н. Мазнините са жизнено необходими за финото и правилно функциониране на нервната система, както и за усвояването на някои мастноразтворими витамини (А, К, Д и Е).
Тези типове мазнини, които по-нагоре определихме като полезни или „добри“, в сравнение с бързите въглехидрати и протеина, са по-бавно усвояеми веднъж попаднали в организма. Това от своят страна ги прави регулатори на апетита и съмишленици в загубата на тегло, колкото и парадоксално това да звучи. Неслучайно говорихме и за биохимията на липидите, понеже тяхната мощна метаболитна функция подпомага и самото горене на телесни мазнини.
Чрез умерената консумация на мазнини се регулира и превентира рязкото скачане на инсулина – хормон, чиито високи стойности правопропорционално повишават чувството на глад.
Така че можем да затвърдим, че едва ли има един-единствен правилен начин за превенция на наднорменото тегло и като следствие – само един правилен начин за свалянето му. Тайната най-вероятно се крие в деликатно балансирана диета, умерено физическо натоварване и не на последно място правилен майндсет по време и след хранене. Мазнините конкретно стоят в основата на този диетичен баланс, където почти николко е добра идея, по мъничко от време на време още по-добра, а доста често и умерено – най-добра.
Автор: Александър Манчев
Източници:
Още от същата категория:
Тест на Галиери – новото бъдеще в ранната диагностика на рак
Нов кръвен тест – тест на Галиери засича рак в ранните стадии В днешно време медицината е напреднала дотолкова, че може да се похвали с бързи диагностични темпове в почти всяка област, висок процент на преживяемост при повечето инфекции, които
