Лепра – позната още като “проказа” – 12 клинични особености на заболяването

Лепра е известно още от древността заразно заболяване.

Тя е причинявала невъобразими поражения по кожата на засегнатите участъци до степен, на пълно обезобразяване и
мъчително настъпваща смърт.

Лепра е позната също и като проказа.

Тя представлява хронична грануломатозна антропоноза, за която е характерно, че засяга кожата и лигавиците, както и периферната нервна система и вътрешните органи. Описвана е още преди много векове в Индия. През времената е била пренасяна из континентите, причинявайки големи пандемии. За много хора ще бъде учудващо да разберат, че проказа се среща и днес, просто към момента заболяването е разпространено предимно в тропичните и субтропичните райони на Азия, Южна Америка и Африка, затова у нас и в по-развитите страни не се дискутира толкова проблемът.

Причинителят на заболяването е Mycobacterium leprae.

Той е представлява вътреклетъчен киселино-устойчив Грам (+) бацил с афинитет към макрофагите и Швановите клетки. Швановите влакна са клетки, които изграждат периферните нерви. По-надолу в материала ще изясним точната патофизиология и последващите усложнения.
Важно е да се подчертае, че лепра е инфекциозно заболяване, но въпреки това то има изключително ниска степен на вирулентност.

Преносител на инфекцията е болният човек, а предаването се осъществява предимно по въздушен път и доста по-рядко при контакт през кожата. Въпреки това, проказа си остава един от най-страшно звучащите термини в медицината.
Сред контагиозните заболявания проказа обаче е по-трудна за развитие и за да настъпи пълното разгръщане на клинична картина, е необходим
продължителен контакт.

Инкубационният период на заболяването е от 6 месеца до 40 години, а заразяването води началото си най-често в детска или юношеска възраст.

Бактериите са размножават в мястото на проникване и впоследствие навлизат в периневралната обвивка на нервните окончания на кожата – това са
гореспоменатите Шванови нервни клетки. На входното място на увредата се развива клетъчен гранулом, който се вижда като пъпковиден обрив с клинична картина на хроничен дерматит.

Впоследствие, важна роля играят индивидуалните особености на имунната защита на заразения, понеже именно те ще определят и клиничната форма на протичането.

От проказа най-често се засягат кожата, периферните нерви, както и очите. Всякакви предшестващи болестта явления и симптоми са крайно неспецифични и слаби, затова и диагнозата може да се постави едва след като си се появили първите кожни лезии.

В началото пациентите се оплакват от намалено възприятие за топло и студено, след това от нарушение в усета за лек натиск, а накрая и за дълбок натиск.

Най-уязвими са крайниците, но далеч не са пощадени и предна очна камера, тестиси, брадичка, колене и ушните висулки.
Дерматолозите и инфекционистите са обособили следните клинични варианти:

• Недетерминиран – той е ранната форма на заболяването и за него е характерно наличието на една или няколко асиметрични, бледовати на
  цвят макули с различна големина и форма;
• Туберкулоиден – туберкулоидната проказа е доброкачествена и бавно протичаща лепра, която засяга кожата и периферните нерви. Наблюдават се ограничен брой кожни лезии, които могат да добият дъговиден характер, да са сухи и олющващи се;
•  Малигнен лепроматозен – този вариант на болестта е силно изразен и засяга кожата, лигавиците, вътрешните органи, костите и нервната система. Започва като бледи макули в началото, които впоследствие се представят като инфилтрации с множество бацили. Те са малки, дифузни и симетрични;

Периферните нерви не са задебелени и пациентът се изпотява нормално, като нервното засягане настъпва бавно и прогресивно с времето.

Клиничните му особености са:

1. Намалено усещане за болка;
2. Слабост;
3. Адинамия в засегнатите области;
4. Алопеция;
5. Слаба парализа;
6. Птоза на горните клепачи;
7. Страдалческо лице;
8. Парализа на гласните връзки;
9. Изнемощяване на малките мускули на стъпалото;
10. Атрофични разязвявания;
11. Проблеми със зрението;
12. При мъжете атрофия на тестисите, придружена със стерилност и гинекомастия, както и лимфаденопатия;

От вътрешните органи са поразени белите дробове, черният дроб и далакът.

Честите физични травми могат да доведат до некроза и костно възпаление. За разлика от другите форми на лепроматозния вариант, този не може да претърпи обратно развитие до по-слабо активната форма на заболяването.

Диагнозата се поставя клинично на базата на следните три критерия:

• Обезцветени или пък силно зачервени плаки с доказана загуба на сетивност в областта;
• Задебелени периферни нерви;
• Наличие на киселино-устойчиви бацили в кожната натривка като резултат от микробиологичната посявка;

Диференциална диагноза следва да се направи с третичен сифилис, витилиго, уртикария, кожни карциноми, саркоидоза, лупус, псориазис, розацея,
пемфигус, дълбоки гъбични инфекции и др.

Лечението е дългосрочно

Лечението е комплексно, като се прилагат медикаментозни препарати, физикална терапия и дори психотерапия, заради тежката стигма на инфекцията. . Обикновено то трябва да продължи между 6 месеца и 2 години, а болните се считат за незаразни и безопасни за контакт след
първите една-две седмици от началото на терапията. Прието е при формите с по-ниско микробно число да се прилага комбинация от два медикамента, а при тези с по-високо се налага и тройна комбинация.

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.