Всеки един психолог, още в началото на своето обучение, следва да е запознат с различните теории за това как се развиват децата в когнитивен аспект. Тези знания са изключително важни, за да може адекватно да проследяваме развитието на децата и да установяваме своевременно евентуални невро-развитийни нарушения.
Знае се, че нашите когнитивни способности засягат начина на възприемане, асимилиране и акомодиране на информацията в мозъка
На по-простичък език, когато проследяваме когнитивното развитие, специалистите по ранно детско развитие следва да следим познавателните процеси
- Памет;
- Мислене;
- Внимание;
- Концентрация;
Именно нашите когнитивни способности са отговорни за изпълнението както на по-прости, така и на по-сложни задачи и от тях зависят и уменията за учене на по-късен етап.
Във всички учебници по психология е описана и теорията на Жан Пиаже, който определя четири етапа на развитие на нашите когнитивни способности:
Във всички учебници по психология е описана и теорията на Жан Пиаже, който определя четири етапа на развитие на нашите когнитивни способности:- Сензомоторен – от 0 до 2 г. – в този етап малките деца използват най-вече своята сензорика и моторика, което означава, че когнитивното развитие се осъществява най-вече чрез сетивата и двигателните способности;
- Предоперативен етап – от 2 до 7 г – вече са налице символна мисъл и речево развитие. Най-характерната особеност е егоцентричното мислене на децата;
- Етап на конкретните операции – 7 – 11 г. – вече е налице логическа мисъл и индуктивно разсъждение;
- Формален етап – над 12 г. – освен логическо, вече следва да се наблюдава и абстрактно мислене;
Съвсем умишлено тази теория е бегло спомената в този материал, тъй като в мрежата има безкрайно много информация.
Доколко, обаче, тази теория за нашите когнитивни способности е актуална и днес?
Не оспорвам казаното от Пиаже. Но една особена слабост на тази концепция е, че Пиаже не обръща особено внимание на индивидуалните различия по отношение на когнитивното развитие. Възрастовите граници на всеки етап, описан от него, са много размити и не са общовалидни за всеки един индивид.
Някои преминават по-бързо от един етап на друг, при други това се случва с по-бавен темп. Съответно, нещо което може да се изтълкува като отклонение от нормата, защото не отговаря на критериите спрямо възрастовите граници, не означава непременно, че се дължи на невропсихично отклонение.
Много интересна и по-слабо позната е теорията на Андреас Димитриу за човешките когнитивни способности.
Кипърски психолог, който е и бивш министър на образованието и културата в Кипър от 2008 до 2011 г.
До 1996 г, Андреас Димитриу е бил професор по психология на развитието в университета Аристотелис в Солун, а след това и до ден днешен – професор по психология в университета в Никозия. Основал е изследователска фондация, където проучванията му са много фокусирани върху когнитивното развитие.
Андреу се опира на теорията на Пиаже като се опитва да интегрира валидните й аспекти.
Кипърският професор определя три нива на функционалност на човешкия ум:
- Потенциал за обработка на информацията – това са механизмите, с които индивида си служи за обработване на информацията. Тук той отдава значение на скоростта на обработка и на времето за реакция;
- Познавателни процеси, ориентирани към околната среда – това са мисловните процеси, провокирани от информацията, която се получава от заобикалящата ни среда;
- Познавателни процеси, ориентирани към собствената личност – мисловни функции и процеси, ориентирани към околната среда. От начина, по който личността ни мисли за околната среда, се формира и себевъзприятието. На база на себепознанието ние изграждаме модели за социални взаимоотношения и решаване на проблеми;
Звучи по-съвременно и логично, нали?
В много от описаните теории за когнитивното развитие, се обясняват процесите на памет, мислене и внимание. Умствените процеси протичат в повече от една система.
Нека вземем за пример социума като една система. Там мисленето е насочено към разбирането на социалните връзки, взаимоотношения и взаимодействия. Това разбиране обаче е различно в различните общества и до голяма степен се определя от кроскултуралните особености.
Не бихме могли да пренебрегнем и индивидуалния фактор и моралните ценности, придобити от семейството като един микросоциум.
Разбира се, неоспорим факт е, че възрастта е важен фактор. Скоростта на обработка на информация и времето за реакция се подобряват с възрастта, което е логично заради повишаване на опита. Всички знаем, че най-интензивното развитие на нашите когнитивни способности се случва от раждането до към средата на юношеския период и отслабват с навлизането в старческа възраст.
Единствено речевият запас в периода на развитие и мозъчните невронни връзки се увеличава,т и се подобрява миелинизацията. На това се дължи когнитивното развитие от неврологична гледна точка. А отслабването на познатите ни когнитивни способности с напредването на възрастта се дължат на промените, които настъпват в мозъка на човека.
Наблюдава се отслабване на работата на невротрансмитерите, което води до забавяне на рефлексите и известните за нас вече – когнитивни способности.
Автор: Лучия Таскова – психолог
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от консултация с психолог, моля, свържете се с нас през секцията за консултации , където ще имате възможност да уточните директен и удобен за вас час с нашия психолог Лучия Таскова.
