Кардиомиопатия – видовете и всички рискове за сърцето
Кардиомиопатия – сложен термин, зад който стоят още по-заплетени заболявания, засягащи сърцето. Те са свързани с пряко увреждане на сърдечния мускул с последваща дисфункция. Делят се на дилатативни (с фамилна, вирусна, имунна, алкохолна, генетична или неизяснена генеза), хипертрофични (обструктивна и необструктивна), рестриктивни и деснокамерни, които могат да бъдат аритмогенни и болестни.
Започвайки с най-често срещаната в клиничната практика – дилатативна кардиомиопатия – трябва да отбележим, че тя засяга повече мъже на средна възраст, но това не е правило. При нея сърдечните кухини са патологично разширени и контракцията на камерите е увредена, което води до прояви на сърдечна недостатъчност и белодробен застой. За съжаление, състоянието има прогресивен ход и до няколко години ще доведе до фатален изход за болния.
Като симптоми са типични признаците на левостранна сърдечна недостатъчност в началото, а след това и на десностранна. Пациентите се оплакват от задух, умора, които могат да настъпят дори през нощта, отоци по тялото, а понякога състоянието се проявява директно с внезапна сърдечна смърт. Прогнозата на заболяването е наистина сериозна, особено ако се е стигнало до усложнение от страна на дясното сърце.
По време на прегледа, лекарите снемат щателна анамнеза и назначават рентгенография на гръдна клетка, ЕКГ, ехокардиография и обикновено установяват уголемено сърце и намалена помпена функция.
Лечението на дилатативна кардиомиопатия зависи основно от стадия, в който е хваната. Но като цяло се използват общоприетите принципи на лечение на сърдечната недостатъчност – диуретици за намаляване на белодробния оток, АСЕ-инхибитори, дигоксин, бета-блокери. Ако кухините на сърцето са сериозно дилатирани, може да се включи и антикоагулантна терапия. В наистина тежки случаи е необходима тежка и сложна операция по трансплантиране на чуждо сърце.
Хипертрофична кардиомиопатия се развива, когато мускулната маса на лявата камера е абнормно увеличена. От своя страна това значи затрудняване на изпомпването на кръв от камерата към аортата и увреждане на платната на митралната клапа, което затваря омагьосания кръг с връщане на кръв от лява камера към ляво предсърдие.
Това е генетично заболяване, което се среща основно в млада възраст и е най-честата причина за внезапна сърдечна смърт при лица под 30 години. В някои семейства, обаче,тежестта варира. Симптомите са задух и лесна уморяемост, тежест и болка в гърдите, припадъци, ритъмни нарушения и др. Диагноза се поставя с ЕКГ, ехокардиография, рентгенова снимка на гръден кош, холтер, физикален преглед.
Лечението се състои в прилагане на бета-блокери и калциеви антагонисти, а за контрол върху аритмията се препоръчва и амиодарон. В изключително тежки случаи се прави и сърдечна операция, включваща миотомия (отстраняване на част от сърдечния мускул) и алкохолна аблация. Прогнозата зависи от конкретната генетична мутация, но за лош прогностичен белег се приемат синкопи, фамилна анамнеза за внезапна сърдечна смърт, наличие на камерна тахикардия и възраст под 30 години.
Рестриктивна кардиомиопатия – още се нарича рестриктивна форма на кардиомиопатия е рядко срещана. При нея миокардният мускул става ригиден и това затруднява пълненето на камерите. Това повишава налягането в предсърдията, те се разширяват и водят до предсърдно мъждене, което е сериозна форма на аритмия, за която ние от Online Medicine сме се погрижили да обучим добре нашите читатели. За съжаление, рестриктивната кардиомиопатия е със сериозна прогноза и лечението може да бъде единствено симптоматично.
Така стигаме и до последната и най-рядка форма на кардиомиопатия – аритмогенна кардиомиопатия. Тя представлява увреждане на дясната камера, чийто миокарден мускул патологично се заменя с фиброзна тъкан. Много характерна изява за заболяването е внезапната сърдечна смърт в млада възраст. Ако се диагностицира навреме, е важно да се вземе биопсичен материал за потвърждаване на диагнозата.
Лечението е ограничено – могат да се прилагат предимно определени антиаритмични препарати или да се търсят варианти за трансплантация на сърце.
Може да разгледате следния материал от д-р Цанко Стефанов за кардиомиопатии публикуван през далечната 2015 г. при колегите от Puls.Bg
Автор: Александър Манчев
