Здраво сърце – какво е необходимо?

Интервю с д-р Христов, кардиолог.

Д-р Христов, разкажете ни малко за себе си.

– Завърших медицина в Тракийски универтитет, Стара Загора. През периода 2000-2008г. работех в ЦСМП филиал Казанлък, тогава придобих специалност ,,Медицина на бедствените ситуации”. През периода 2008-2014г. работех като лекар в кардиологично отделение в МБАЛ-Казанлък и придобих специалност ,,Здравен мениджмънт“.

От 2014г. работя като лекар в кардиологично отделение в МБАЛ-МК ,,Свети Иван Рилски“, клон Стара Загора (известна като болница ,,Берое“), а след придобиване на специалност ,,Кардиология“ и като специалист кардиолог в Медицински център ,,Берое“ Стара Загора.

Идеята за Здраво Сърце ли Ви привлече към кардиологията и обмисляхте ли друга специалност?

– Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболяваемост и смъртност в световен мащаб. В България на всеки трима починали двама умират от сърдечно-съдови заболявания. Причините за сърдечно-съдовите заболявания са различни, но най-честите са атеросклерозата и артериалната хипертония.

Избирайки специалност ,,Кардиология“ се опитвам да помогна на пациентите със сърдечно-съдови заболявания да получат съвременно лечение, да се коригират част от рисковите фактори, а от там – да се намали тежката заболеваемост и смъртност. Преди да стана специалист по кардиология, имам взета специалност ,,Медицина на бедствените ситуации“ и специалност ,,Здравен мениджмънт“. На този етап не планирам друга специалност.

Според Вас съществува ли тенденция към “подмладяване” на сърдечно-съдовите заболявания?

– Съществува такава тенденция за подмладяване на сърдечно-съдовите заболявания. Причините от една страна са напрегнатият начин на живот, съпроводен с повишен стрес, липсата на достатъчно почивка и нощен сън, нездравословното хранене, заседнал начин на живот и злоупотребата с алкохол, цигари и стимуланти.

От друга страна е възможно поставяне на диагнозата на ранен етап от заболяването, благодарение на своевременната диагностика с по-модерна апаратура. Част от сърдечните заболявания, могат да бъдат предотвратени чрез подходящи превантивни мерки като здравословно хранене, повишаване на физическата активност, избягване злоупотреба с алкохол, отказ от тютюнопушене и др.

Кога е време да започнем да проверяваме артериалното си налягане и холестерола, за да имаме Здраво Сърце?

– При всеки преглед при личния лекар (който е препоръчително да се посещава поне веднъж годишно) трябва да се измерва артериалното налягане. Първото измерване трябва да почне още в детска възраст при рутинни медицински прегледи (а не у дома) за изключване на хипертония в детска и юношеска възраст.

При пълнолетни пациенти най-често измерването е при профилактични прегледи или посещаване на личния лекар във връзка с други заболявания. Моите препоръки са всеки пълнолетен човек след 30г. веднъж годишно да измерва АКН. Холестеролът е основен рисков фактор за поява на сърдечно-съдовите заболявания и увреждания по всяко здраво сърце.

Преди 40-годишна възраст лицата попадат в ниско рисковата група и не е нужно профилактично изследване на холестерол преди тази възраст, за да се следи състоянието на здраво сърце. Изключение правят лицата с  фамилна хиперхолестеролемия – това представлява наследствено заболяване, което причинява високи нива на холестеролa.

Пациентите с фамилна хиперхолестеролемия имат 20 пъти по-висок риск от развитие на ранно сърдечно-съдово заболяване, затова при тях се изследват нива на холестерол още от юношеска възраст.

Има ли разлика в протичането на миокардния инфакрт при по-млад и по-възрастен човек? За какви симптоми да следим при съмнения?

– Трудно е да се отговори кратко на този въпрос. Миокардният инфаркт настъпва, когато потокът от кръв към сърцето се прекъсне, най-често чрез образуване на съсирек, който запушва една от артериите, кръвоснабдяващи сърцето. Зависи къде ще запуши артерията: ако е в началото, това води до обширен инфаркт с по-висока смъртност; ако е по-периферно, това води до засягане на по-малка зона без кръвоснабдяване от сърцето и съответно има по-голяма преживяемост.

По-възрастните хора, особено със сърдечно-съдови заболявания, често имат образувани колатерали (това са допълнителни съдчета за кръвоснабдяване на сърцето, поради увредени основни артерии от атеросклерозата). Част от тях по принцип би трябвало по-лесно преживеят миокардния инфаркт, но при всеки пациент е индивидуално според мястото на запушване на коронарната артерия и колко здраво сърце имат. Най-честият симптом на миокардния инфаркт е болката в гръдния кош, съпроводена често с изпотяване (студена пот) и изтръпване на лява ръка с продължителност над 30 мин.

Може да има също недостиг на въздух (задух), гадене, повръщане или болки в горната част на корема, както и болки, които могат да се разпространят към шията, челюстта или гърба. Имат ли пациентите някое от тези оплаквания трябва задължително да се обадят на 112, за да дойде екип на ЦСМП, да направи ЕКГ и да уточни състоянието.

Какво Ви е мнението за кардио тренировките? А за силовите?

– В сърцето е заложен запас от издръжливост за извършване на определен брой мускулни контракции, затова голямото натоварване не е от полза за сърцето. Това е все едно да се твърди, че можете да удължите живота на вашия автомобил, ако го карате на висока скорост постоянно.

Въпреки значителните ползи за здравето, осигурени от редовната физическа активност, интензивното физическо натоварване може да подейства като спусък за живото-застрашаващи камерни аритмии  в присъствието на подлежащо сърдечно-съдово заболяване, както и аритмии при здраво сърце.

Внезапната сърдечна смърт е основната причина макар и рядка за смъртност при спортисти. Честотата на инцидентите е постоянно по-висока при мъжете спортисти, отколкото при жените спортисти, като относителният риск е 3:1. Важен е видът спорт – дали е за умение, сила, издръжливост или смесен.

По препоръки на Европейското дружество по кардиология /ESC/ кардио и силовите тренировки трябва да са със следната продължителност – най-малко 150 минути на седмица с умерена интензивност или 75 минути на седмица с енергична интензивност се препоръчва при всички здрави лица. Упражнения се разпределят равномерно през седмицата, т.е. на 4–5 дни в седмицата и за предпочитане всеки ден от уикенда.

Съществува ли такова нещо като твърде много упражнения при здрави хора?

– Всеки здрав организъм може да понесе различна степен на натоварване в зависимост от своята обичайна активност. Според здравословното състояние лицата се включват в следните сърдечно-съдови рискови категории – с нисък риск, умерен риск, висок риск и много висок риск при спортуване.

Лицата, които са обичайно активни и са с нисък или умерен риск, не трябва да имат никакви ограничения за упражнения, включително състезателни спортове. Обездвижените лица и лица с висок или много висок риск могат да се включат в упражнения с ниска интензивност.

Европейските препоръки за лица със затлъстяване препоръчват до 150 минути на седмица тренировка с упражнения за издръжливост с умерена интензивност, за да имат здраво сърце. При здрави, редовно трениращи лица се препоръчва постепенно увеличение до 300 минути на седмица с умерена интензивност или 150 минути на седмица  с енергична интензивност.

Забелязвате ли някаква тенденция при сърдечно-съдовите заболявания в ерата по време и след прекаран ковид?

– Ковид е заболяване, което засяга целия организъм – пълното възстановяване след острия период е от 2 до 6 месеца. Именно тогава често пациентите имат оплаквания от страна на сърдечно-съдовата система. Най-често това са епизоди на сърцебиене и прескачане на сърцето, новопоявила се артериална хипертония или хипотония и възпаление на сърдечния мускул – миокардит, или обвивката му – перикардит.

Миокардитът може да е резултат от директна сърдечна инвазия от самия вирус или по-често от възпаление, причинено от цитокинова буря. Сърцето може да се увеличи и да отслабне, което води до ниско кръвно налягане и течност в белите дробове. Въпреки че тази форма на миокардит е рядка, не бива да бъде пренебрегната.

Затова пациентите, преболедували ковид е добре да направят преглед с кардиолог и ехокардиография за изключване на усложнения и поддържане на здраво сърце и кръвоносни съдове.

Напълно забранен ли ни е алкохолът? Кой алкохол все пак можем да си пийваме от време на време и в какви количества?

– Алкохолът в малки дози е полезен за организма – допустима консумация на алкохол се свежда до едно питие на ден за жените и до две – за мъжете. Пиенето на една чаша червено вино на ден повлиява благоприятно на сърцето. Причината е в съдържанието на естествения антиоксидант ресвератрол, който подпомага доброто кръвообращение.

Поради токсичността на алкохолните напитки системната и прекомерна консумация на алкохол в по-големи дози повишава риска от инсулт и увреждане на черния дроб, както и пречи на поддържането на здраво сърце. Ограничете приема на алкохол до 50 мл. концентрат за мъже (30мл. за жени) или 350 мл. вино за мъже (200 мл. за жени) или 600 мл. бира за мъже (300 мл. за жени).

Никога не употребявайте и трите вида алкохол едновременно, ако искате да имате здраво сърце.

Същото ли важи за цигарите?

– Ако може въобще да се говори за ползи от тютюнопушене, то те са следните: в сравнение с непушачите, пушачите, които са претърпели сърдечен инфаркт, са с по-ниски нива на смъртност, но те получават 10 години по-рано сърдечен инцидент спрямо непушачи.

Няколко проучвания показват и връзка между тютюнопушенето и по-ниския риск от болест на Паркинсон. Тютюнопушенето има силен протромботичен ефект. Благоприятният ефект от спиране на тютюнопушенето при пациенти със сърдечни заболявания, включително мнозинството от преживелите миокарден инфаркт, е демонстриран в мета-анализ, показващ намаление с 36% на смъртността при отказалите се.

Електронните цигари също могат да бъдат от полза за постигане на отказ от тютюнопушене при пристрастените пушачи. Не може да се каже, че са полезни, защото са тютюнево изделие, но са по-малко вредни от цигарите и ще помогнат ефективно в борбата за поддържане на здраво сърце.

Забранявате ли на пациентите си да пушат, пият и да се хранят с нездравословна храна? Слушат ли ви, за да имат здраво сърце?

– На пациентите, преживели сърдечен инцидент, забранявам тютюнопушенето, ако искат да имат здраво сърце. Сегашните препоръки за профилактика на Европейското дружество по кардиология препоръчват:

1. Диета, подобна на средиземноморската, която изисква максимум 10% от енергийния прием да бъде от наситени мазнини;
2. Прием на сол <5 гр. дневно;
3. Фибри – 30–45 гр. дневно;
4. Плодове и зеленчуци – по 200 грама дневно;
5. Риба 1–2 пъти седмично;
6. Безсолни ядки – 30 грама дневно;
7. Ограничен прием на алкохол – максимум 2 чаши  алкохол дневно за мъже и 1 за жени;
8. Отказ от прием на подсладени със захар безалкохолни напитки;

Как поддържате своето собствено здраве и здраво сърце?

– Не спазвам голяма част от гореизброените неща – те са за пациентите. Шегувам се.

Поддържам добро здраве и здраво сърце, защото не пуша, почти всеки уикенд гледам да избягам от стреса в големия град – ходя на вилата. Там при добро време правя разходки по 2-3 часа дневно. И за храните за здраво сърце… От храните избягвам сладко, много рядко ям тестени изделия. Избягвам пържено, основно ям печено – тези, които ме познават, знаят, че съм голям почитател на BBQ-то.