Здравно тревожно разстройство – същност на тази диагноза
Случвало ли ви се е да се притесните до болка за собственото си здраве? А за това на близките ви? Тревожността ви пречи да спите, да ядете, да се радвате на живота? Ако отговорът е „да“, то тази статия е точно за вас, защото тук ще разгледаме същността на състоянието здравно тревожно разстройство.
Във времето, в което живеем, постоянно чуваме за хора (от наши познати до известни личности), които са получили тежка диагноза. Като следствие на целия негативизъм, който ни залива от вси страни, е възможно цялата тази информираност (а нерядко и липсата на качествена такава) да ни внуши, че ние самите преживяваме някакво страшно заболяване.
В психиатрията това се определя като болестно или здравно тревожно разстройство. Доскоро то се наричаше хипохондрия, но сега е по-политкоректно да се дефинира като здравна тревожност. Здравната тревожност представлява прекомерно безпокойство, че ние (или наши роднини) сме или може да се разболеем сериозно.
Често физически симптоми на състоянието няма. Или може да се стигне до там да повярваме, че нормалните телесни усещания или незначителните преживявания са признаци на тежко заболяване, въпреки че щателният физикален преглед при лекар не разкрива сериозно медицинско състояние.
Американската психиатрична асоциация в нейния диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства вече не включва понятието „хипохондрия“ като диагноза. Вместо това, хората, диагностицирани преди това с подобно заболяване, днес са определяни като страдащи от тревожно разстройство, при което фокусът на страха и безпокойството е върху неудобни или необичайни физически усещания, които са индикация за сериозно медицинско състояние.
Коварното е, че човек може да изпита изключително силно безпокойство, понеже телесни усещания като мускулни потрепвания или умора, са свързани с конкретна болест. В случая обаче този тип прекомерно и неоправдано безпокойство е факторът, който води до сериозен дистрес в живота ви. И далеч не толкова самият физически симптом.
С времето болестното здравно тревожно разстройство се превръща в дългосрочно и хронично състояние, което може да варира в тежест. Най-често то се увеличава по интензитет с възрастта или по време на стресови моменти.
От друга страна, много близко като преживяване е соматичното разстройство – при него обаче наблюдаваме прекомерно фокусиране и фиксиране върху инвалидизиращия характер на физическите симптоми (понякога доста банални, като болка или замайване например), без внушението, че тези симптоми представляват конкретно заболяване.
Като всяко заболяване, и здравната тревожност протича с някои симптоми, просто те понякога са наистина неспецифични. Което определя и по-бавния ход на диагностициране на състоянието. Обикновено симптомите на здравно тревожно разстройство включват заетост с идеята, че човек е сериозно болен, въз основа на нормални телесни усещания (като къркорене в стомаха или червата) или пък незначителни и маловажни признаци (главоболие, обрив). В добавка ще видим и:
- Постоянен страх от евентуалното наличие или получаване на диагноза за страшно заболяване.
- Бързо ангажиране на мисълта за собственото здравословното състояние
- Малко или никакво успокоение от посещения при лекар или при получени отрицателни резултати от най-различни тестове.
- Прекомерно безпокойство за конкретно медицинско състояние или риск от развитието му, понеже роднина или познат, за когото сме чули, го е получил.
- Обсесивни мисли за всевъзможни заболявания до степен да ни е трудно да функционираме нормално.
- Многократни проверки по тялото в търсене на някакви отклонения.
- Постоянно ходене на медицински прегледи за успокоение или обратното – избягване на лекари и други медицински лица от страх да не бъдем диагностицирани с нещо лошо и нелечимо.
- Избягване на хора, места или дейности поради страх за здравето.
- Често търсене в интернет за причини за симптоми или възможни заболявания.
Нека се съгласим, че този начин на живот не е идеален в никой случай. Защо тогава някои хора стават толкова силно хипохондрични? Точната причина за болестното здравно тревожно разстройство не е ясна, но има някои фактори, които играят роля. Например:
- Убеждения – ако ни е трудно да живеем в несигурност относно някакъв физически дискомфорт или необичайни телесни усещания, има риск да ги изтълкуваме погрешно и да си самовнушим, че те са сериозни и така да започнем да търсим доказателства, за да потвърдим сами на себе си, че имаме сериозно заболяване.
- Семейство – семейната среда не е за подценяване, що се отнася до модели на подражание, които децата копират от родителите си. Тези от нас, които са имали тревожни по отношение на личното или нашето здраве родители, са и по-склонни към проявяването на здравно тревожно разстройство в по-късен етап на живота.
- Минал опит – този тип травма касае преживяването на сериозно заболяване в детството. След време всички видове физически усещания, дори нищожните, може да ни се виждат плашещи.
Болестното здравно тревожно разстройство обикновено започва в ранна или средна възраст и може да се влоши с възрастта. Често при по-възрастните хора тревожността, свързана със здравето, може да се фокусира върху страха от загуба на паметта. Към рисковите фактори за болестно здравно тревожно разстройство можем да добавим и малтретиране в детска възраст, личностови черти (като например склонност към тревожност и депресия по принцип), прекомерно търсене на информация за разни болести в интернет.
Знае се, че с времето нелекуваното здравно тревожно разстройство хронифицира. Това неизменно води до допълнителни проблеми, обогатяващи картината на стресовите фактори в живота на пациента. Понеже прекомерното безпокойство може да разочарова или изнервя другите около нас, нормално е да очакваме проблеми във взаимоотношенията си. Очаквано, няма да можем да функционираме в обикновеното ежедневие или на работа, ще си създадем финансови проблеми, поради постоянните консултации с лекари, прегледи, скъпи и ненужни изследвания. Списъкът на усложненията от болестна тревога е безкраен.
Лечението на здравно тревожно разстройство или хипохондрия включва първо и най-важно осъзнаване на съществуващия проблем. Може да се каже дори, че това е половината извървян път. В днешно време има специалисти (психотерапевти, психиатри-специалисти), които се занимават изключително с проблема за тревожността. Те ще предложат най-подходящата психотерапевтична школа и подход, които са индивидуално най-удачни за пациента. В конкретни случаи може да бъде назначена и медикаментозна терапия, по преценка на лекаря, като начин за „подкрепяне“, докато болният практикува методи за релаксация и успокоение. Важно е да се установи рутина на упражненията, постоянство, упорство и разпознаване и осъзнаване на стресовите моменти, за да могат да бъдат преодолени.
Може да прочетете още за:
- Нарушения на говора – 9 форми
- Литий – за по-добро психично здраве! #1
- Аквафобия – защо хората изпитват страх от вода?
- 5 ползи от дълбоко дишане при стрес, техника 4-7-8
- 5 опасности на 3 вида хранителни разстройства
Автор: Александър Манчев