Възпалителни заболявания на млечната жлеза у жената са често срещана патология в клиничната практика. Те особено обичат да засягат младите майки, които са все още в ранен период на кърмене. Но, както ще стане ясно в тази статия, дори пациентки, които не са раждали скоро, също не са пощадени.
Възпалителни заболявания на млечната жлеза.
Когато прясна родилка заболее от мастит, говорим за остър пуерперален мастит или с други думи – мастит след раждане. Най-често това се случва в първите 4 месеца от лактационния период. Съществуват определени предразполагащи фактори за развитието на мастит.
Такива са:
- Млечен застой – идеална среда за размножаване на патологична флора;
- Закритите травми на гърдата – обикновено причинявани от грубо механично изстискване;
- Рагади по мамилата, откъдето проникват микроорганизми – Staphylococci, Streptococci, Грам отрицателни причинители и др.;
Често застоят на кърмата и възпалението започват в долния външен квадрант на гърдата, и в началото процесът е все още обратим. При неглижиране на състоянието, обаче, възниква риск от усложнение до абсцес, дори флегмон – дифузна форма на абсцес и тъканно стапяне.
Абсцесите са с различна локализация и биват:
- Повърхностни – под зърното и около ареолата;
- Интрамамарни – в самия паренхимн или интерстициум на млечната жлеза;
- Ретромамарни – ниско и дълбоко зад цялата гърда;
Симптомите са тежки и няма как да останат незабелязани от болната.
В повечето случаи оплакванията са със следната симптоматика:
- Зачервяване на цялата гърда или на една област на нея
- Болка при натиск;
- Повишена температура;
- Подути аксиларни лимфни възли;
- Лабораторните показатели са с тенденция за левкоцитоза, увеличени СУЕ и С-реактивен протеин, а за доуточняване на етиологичния причинител се използва микробиологично изследване;
В началото, когато процесът все още не е напреднал, лечението следва да бъде основно консервативно. Показани са антибактериални препарати от групата на флуорохинолоните и цефалоспорините. Добре е да се дават и противовъзпалителни средства, подпомагащи билкови компреси, обезболяващи; осигурява се щадене и покой на гърдата. За съжаление, в някои случаи усложнения все пак може да настъпят.
При абсцедиране на млечната жлеза се прилага хирургично лечение, което започва с пункционно евакуиране на гнойта чрез инцизия. Прави се върху възпаления участък или по линията под зърното, ако абсцесът се е локализирал по долните квадранти.
По-интересно стоят нещата с непуерпералния мастит.
Той настъпва извън лактацията, най-често преди менопаузата на жената. Не се знае, обаче, защо това е така. Единственото ясно е, че клиничната картина също протича с болка, оток, фебрилитет и еритем, при заболявания на млечната жлеза или на някои нейни области. Параклиничните данни показват същата тенденция – левкоцитоза, завишени острофазови протеини и изолиране на споменатите по-горе в статията микроорганизмени причинители.
Лечението на непуерпералния мастит е сходно с това на пуерпералния.
Като следствие от остра форма на мастит, без значение дали пуерперален или не, може да се развие последващ хроничен мастит. Често, понеже патологичният процес е с постоянен характер и не се излекува, се образуват фистули и възпалителни ходове към съседни структури на гърдата. Терапията на неусложнените инфламаторни тласъци е консервативна до момента, в който не се развие абсцедиране – тогава е показано хирургичното саниране на засегнатите области. В много редки, но упорити случаи се налага субтотална мастектомия – или частично отстраняване на млечната
жлеза.
Други форми на възпаление на гърдата са хроничният субареоларен абсцес и грануломното възпаление.
Субареоларният – под ареолата, абсцес възниква в резултат на задръжка на секрет в разширените млечни синуси. Инфекцията най-често е смесена – при микробиологично тестване се изолира стрептококова, ентерококова или анаеробна бактериална флора на едно място. Често абсцесът под ареолата протича с придърпване на мамилата, което трябва да се диференцира диагностично с карцином на млечната жлеза.
Трайно излекуване се постига с оперативно изрязване на патологично изменените млечни синуси, заедно с фиброзиралата околна тъкан и микроабсцесите в нея.
Грануломното възпаление е от тип „чуждо тяло“.
Получава се когато около хирургични конци от предишна интервенция се открива гранулационна тъкан, богата на клетки на възпалението – лимфоцити, плазмоцити, фибробласти и най-типичните за тази инфекция гигантски клетки тип „чуждо тяло“.
Клетките тип „чуждо тяло“ са характерни с огромните си размери и многоядрена структура, и могат да се видят на всички места в организма, където се е образувало възпаление от чуждо тяло – около малки метални или дървени стружки, хирургични материали и т.н.
В изключително редки случаи млечната жлеза може да бъде засегната от туберкуломи, саркоидозно заболяване, сифилис, ехинокок, актиномикоза, хистоплазмоза и др.
Автор: Александър Манчев
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем.Ако имате нужда от консултация с лекар, моля, свържете се с нас през секцията за консултации.