Ехинококоза на черния дроб- заболяване причинено от тения – 4 съвета за превенция!

Ехинококоза на черния дроб и каква е причината за нея?

Ехинококоза на черния дроб е широко разпространено съобщение, което засяга по-често жителите на Южна Европа, но за съжаление се среща и у нас. Под пряк риск от заразяване със всички – естествено мъже и жени, в детска, зряла или напреднала възраст. Черният
дроб в 70 до 80% от случаите е най-засегнатият човешки орган.

Причинителят на ехинококоза на черния дроб е E. granulosus. От него произлиза еднокамерната ехинококоза, докато многокамерната се причинява от E. multiloculares.

Човекът се явява междинен гостоприемник, в чийто организъм паразитира кистата, а за краен гостоприемник се счита кучето. Пътят на заразяването преминава през храносмилателния тракт и следващо попадане на паразита в порталната венозна
система, и накрая в черния дроб.

Веднъж попаднала в черния дроб кистата започва да нараства. Впоследствие тя упражнява механично и токсично въздействие върху черния дроб, и така се появява възникнала реакция, която води до образуване на фиброзна капсула.

Вътре във фиброзната капсула се съдържа ехинококова киста, която се състои от две обвивки – една мембрана, която поддържа хидростатичното налягане, и една вътрешна обвивка – втора мембрана, която осигурява производството на паразити чрез образуване на протосколекси и дъщерни мехури.

Кистата се развива бавно със скорост на нарастване около 1 – 1,5 см. за една година и води до притискане на околната среда чернодробна тъкан, и жлъчните пътища.

В по-напредналите стадии при ехинококоза на черния дроб се развиват следните усложнения:

1. Руптура на фиброзната капсула, при която дъщерните мехури вторично осеменяват тъканта наоколо и се развиват нови кисти, т. нар. вторична ехинококоза на черния дроб. Руптурата може да засегне и жлъчните пътища, което да доведе до холангит и жълтеница;
2.  Ехинококова киста може да се нагнои, да калцифицира или да петрифицира;
3.  Течността вътре в кистата може да предизвика алергична сенсибилизация на
   организма;
4. Заболяването може да протече подмолно, тъй като като в началото поради бавния растеж на кистата симптоматика може изобщо да не се прояви;
   

   Основните локални симптоми са:

• Болка и тежест в ясното подребрие;

• Затруднено дишане;

• Обща слабост;

• Безапетитие;

• Гадене;

• Много рядко може да възникне жълтеница, ако това се случи е налице перфорация в екстрахепаталната жлъчна система, запушване на каналите или притискане на изходящите жлъчни съдове от големи кисти;
  

  Физикален преглед при съмнения за ехинококоза на черния дроб.

  От физикалния преглед, съм принесла за ехинококоза на черния дроб, лекарят открива деформация в горен десен коремен квадрат, както и хепатомегалия. От споменатите по-горе усложнения при ехинококова киста е много опасна перфорацията на жлъчните канали на плеврата, както и на други кухини на коремните органи.
  Перфорацията в големите жлъчни канали отново е последна от развитието на механичен иктер, висока температура, болка и разтрисане – признаци, познати като триадата на Шарко . Клиничната картина се наподобява тази на механичен иктер при холедохолитиазата.

  Как се поставя диагнозата при съмнение за ехинококоза на черния дроб?

Диагнозата при съмнение за ехинококоза на черния дроб се поставя в базата на лабораторни изследвания, като най-показателите за ехинокок са реакцията на индиректна хемаглутинация, която е положителна при около 85% от случаите, както и реакцията за свързване на комплемента.

Тези два специфични маркера остават позитивни до 6 месеца след хирургичното отстраняване на кистата. Повишени са също и еозинофилните клетки в кръвта, което е характерно за повечето паразитни и алергични заболявания.

Ехографията и КАТ имат голяма диагностична стойност за обективизиране на съобщението. Добре е в някои случаи да бъдат извършени рентгенографски на корема и гръдния кош, с цялата по-голяма яснота по отношение на показаното, локализация, отношения с околни структури, изясняване на хирургичния достъп и др.

Как се лекува ехинококоза на черния дроб?

Лечението е хирургично и е насочено основно към отстраняване на ехинококова киста, и третиране на остатъчната кухня. Повечето оперативни интервенции изискват отстраняване на кистата, но това винаги не означава пълна кистектомия. По-скоро този
метод се залага на пунктиране на кистата, след изключителното обграждане с компреси, следваща аспирация на част от ехинококовата течност, инжектиране на хипертоничен разтвор от 25% натриев хлорид вътре в кистата, и дори след това
същинското й отстраняване.

Вътрешната повърхност на остатъчната кухня се обработва с различни антисептици – браунол, кислородна вода или спирт, за да може да се постигне пълно унищожаване на остатъците от мембрани и микродъщерни мехури.

Съществува също така и радикално хирургично лечение, което включва отстраняване и на самата фиброзна капсула. При нея, обаче, може да се стигне до по-високата честота на следващите оперативни усложнения. В крайна сметка, изборът на оперативен метод се
решава в зависимост от индивидуалното състояние на пациента, размера на кистата, локализацията й, както и вероятно на опитния хирургичен екип.

С цел превенция на ехинококово следните се препоръчват хигиенни съвети:

1.  Щателно измиване на всички хранителни продукти, особено на такива,
   доставени от нерегламентиран производител, домашни градини, в които
   живеят кучета, котки или други животни;
2. Лична хигиена на ръцете при кулинарната обработка на всички видове
   сурови продукти;
3. Обезпаразитяване на всички домашни и дворни кучета, котки и други
   животни, чрез подходящ ветеринарно-медицински контрол;
4. Термична обработка на негодните за суроворазходни
   продукти;

Автор:  Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация с лекар, моля, свържете се с нас през секцията за консултация.