Дисхромия е медицински термин, който може би звучи сложно за повечето хора, но обяснението му е ключ към разбирането на смисъла, на това състояние. Наименованието му идва от „дис“ – нещо, нарушено, ненормална функция, и „хромия“, която бележи оцветката на кожата.
Точно така, дисхромия е често срещан феномен в дерматологията при човека и животните. Голяма част, ако не всички от нас, сме „жертви“ в един или друг момент от живота си на определени нарушения, на цвета на кожата или лигавиците ни.
При по-общ поглед над нещата можем да започнем с това, че дисхромия е вид дерматозно състояние, при което основният клиничен симптом е нарушение в пигментацията. В тази статия ще ви запознаем с по-интересните състояния на дисхромия в човешката патология.
Започваме с добре познатата дисхромия на всички ни – витилиго
То е идиопатична дисхромия с неясен произход, левкодерма – тип ограничена ахромия, т.е. забеляване на кожни участъци, която се проявава след раждането. Тя засяга кожата, космите и очите и има тенденция към разпространение.
Според етиологията и патогенезата на витилиго, депигментираните участъци възникват поради увреждане на меланоцитите – това са клетките, отговорни за синтеза на меланин, пигментът, който придава характерния цвят на кожата, косата и очите при хората.
Приема се, че съществува неврогенна хипотеза за възникване на заболяването, при която меланоцитите се увреждат от определени медиатори. Но има също и автоимунна хипотеза, която спори, че витилиго се получава в съчетание с други автоимунни болести и при наличие на доказани антитела. Разглежда се възможността витилиго да се предава и като фамилна обремененост.
Клиничната картина най-често се проявява до второто десетилетие от живота. По кожата възникват едно или няколко рязко отграничени бели, депигментирани петна без субективни оплаквания. Характерни предразполагащи места аа гениталиите, мамилите, откритите участъци, гънките, областите около естествените отвори, областите, изложени на травми и около бенки. Първоначалното не се засягат космите, но в по-късен етап от развитието те започват да стават бели.
Лечението е комплексно и се състои в приложението на псоралени, сесии на фотохимиотерапия, употреба на локални кортикостероиди, а в тежките случаи дори присаждане на епидермис и култивирани инвитро меланоцити, също е доказан ефектът на дерматоабразио и др.
Също толкова интересни са и хиперхромиите.
Това са състояния на силно абнормално оцветяване на кожата, очите или космите. Тя се дели на меланодермия, която може да е дифузна или генерализирана, и меланоза, която е типично ограничена.
Всички сме виждали хора с лунички, но какво представляват всъщност те? Наричат се ефелидес, което също е вид дисхромия.
И да, както ги знаем на наш си език, това са симпатичните лунички. Те са пигментни петънца, често унаследявани автозомно-доминантно от лицата със светла коса. Появяват се като овални макули, локализирани почти навсякъде, но особено по лице, шия, горна половина на тялото. Хистологично се доказват като хипермеланиноза на епидермиса.
Лечението им, ако изобщо се налага такова, включва кератолитици, депигментиращи препарати, фотопротектори.
Лентиго е друго често срещано състояние в дерматологията.
Друго срещано състояние на дисхромия е лентиго. То се проверява като пигментни лезии с големината на лещено зърно, дължащи се на хиперплазия на меланоцитите в базалния слой на епидермиса, като въпросните лезии могат да са единични, множествени и еруптивни.
Macula mongoliana е далеч по-рядко срещана дисхромия
Това е вродена меланоза, дължаща се на нарушена миграция на меланобластите, които се задържат в дермата. У новородени се наблюдават овални синьо-зелени петна разположени в лумбо-сакралната област. За щастие, те обикновено изчезват до 7-та година от развитието на детето.
Дисхромия при състоянието на мелазма.
За разлика от вродената macula mongoliana, мелазмата е придобита меланоза, като в нейната етиология се допуска участието на хормони, бременност, някои медикаменти. По лицето се наблюдават различно големи, рязко отграничени светло до тъмнокафяви петна. Формите й биват центрофациална -в средата на лицето, максиларна -по горната челюст, и мандибуларна -по долната челюст.При бременни е по-характерна хиперпигментацията на ареолите, средната линия по корема и гениталиите.
В практиката се срещат също и симптоматични мелазми, които са следствие на друг, първичен болестен процес. Най-често това се случва при заболявания на черния дроб и онкологични болести. Лечението предполага третиране на основното заболяване и употребата на депигменитращи средства.
Нетипично изглеждат пациентите, които страдат от надбъбречна недостатъчност, т.нар. болест на Адисон. Тя е придобита меланодермия, възникваща в резултат на дисфункцията на адреналните -надбъбречните жлези.
Поради ниско ниво на стероидни хормони в кръвта по механизма на обратната връзка, хипофизата продуцира екцесивни количества аденокортикотропен хормон, както и меланин-стимулиращ хормон. Клинично у тези болни се наблюдават тъмнокафяви петна по шията, лицето, в зоните на триене, които се сливат и се стига до дифузна меланодермия.
Не са пощадени и устната лигавица, венците и гениталиите. Лечението трябва да бъде предписано от ендокринолог и е заместително с кортикостероидна терапия.
И, като абсолютно най-познатата дисхромия на всички, сме оставили татуизмът за най-накрая
Широко разпространен по света той е тип механично въвеждане на неразтворими пигменти в кожата. Далеч не е толкова безопасно, за колкото ни се рекламира, а последствията от него са доживот. Въпреки това, напредналата медицина днес е намерила начин да помогне на хората, които скоро са се отегчили от рисунките по ръцете си.
За тях лечение има и то се нарича дермоабразио, като също се използва лазертерапията със съмнителен успех и на висока цена.
Автор: Александър Манчев
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от консултация с лекар , моля, свържете се с нас чрез секцията за консултация.
