Дискова херния – 3 основни вида

Дискова херния – основна причина за болка в кръста

Болестта, наречена дискова херния, е неврологично заболяване, което се развива на фона на дегенеративни промени, засягащи междупрешленните дискове и връзки. Прешленните дискове са изградени от полутечно хрущялно ядро от колагенни влакна и фиброзен пръстен от концентрично разположени колагенови влакна.

До дегенерация се стига с напредване на възрастта. Промените включват основно дехидратация на костното вещество, нарушено изхранване на тъканта, както и фисури по фиброзния пръстен. На практика същинската патология на дисковата херниация се състои в това, че хрущялното ядро започва да пролабира (изтича) към гръбначно-мозъчния канал. Най-често афектираните сегменти са 4-ти и 5-ти лумбарни дискове, 5-ти лумбарен и 1-ви сакрален диск, както и дисковете във 2-ри, 3-ти и 4-ти шиен отдел.

Степените на хернииране при дискова херния са стадирани по тежест, като първата включва само дегенеративни изменения, но без реално изтичане, докато втората включва пролапс на хрущялно съдържимо, третата протрузия, а четвъртата и най-тежка се отнася до сериозна секвестрация на ядрото.  Допълнително, заболяването дискова херния може да се обособи и на следните видове:

• Латерална или странична– пролапсът е в странична посока, където задният надлъжен лигамент е най-слаб и податлив.
• Медианна или срединна– при нея пространството в лумбалния канал се стеснява и започва да притиска гръбначния мозък и близко разположените коренчета на гръбначно-мозъчните нерви.
• Парамедианна – малко по-странично развиваща се от медианната и засягаща лявата или дясната страна на диска.

В някои случаи при заболяването дискова херния, херниирането може да се насочи напред към тялото на прешлена.

Известна форма на дискова херния е т.нар. дискогенна лумбосакрална радикулопатия или с други думи – лумбаго или ишиас. В половината от случаите най-честата й локализация са лумбарния 5-ти диск и сакралния 1-ви, а в останалите – лумбалните 4-ти и 5-ти. Тежестта на клиничните прояви зависи от няколко фактора – размера на дисковата херния, степента на компресия върху коренчето и съпътстващите дегенеративни и възпалителни процеси на костните структури в близост. 85% от пациентите докладват за неспецифична болка в гърба ниско към таза, която болка не е свързана с инфекции, възпалителни процеси или други патологични промени. 

Самото лумбаго протича с два синдрома – коренчев и вертебрален. При коренчевия синдром се наблюдават най-вече:

• Спонтанна болка по задно-страничната част на крака, задната част на подбедрицата и стъпалото – характерно за нея е, че е остра, силна, стрелкаща и се засилва при кихане и кашляне. Позата на човек с такава болка в гърба и крайниците е типична – леко приведена и изкривена встрани. Походката е вяла, понеже стъпалото е увиснало. За да щадят пръстите си, пациентите вдигат високо крак при всяко пристъпване. Изтръпвания и мравучкания по крайника са чести оплаквания от тяхна страна.
• Отпадане на сетивността, което говори на клинициста за въвличане в патологичния процес на задното коренче, отговарящо за провеждане на сетивните импулси.
• Разстройства в рефлексите – намалени или липса изобщо на такива.
• Нарушения във функциите на автономната нервна система – промени в кожната температура, твърде суха или твърде влажна кожа, цианоза.
• Нарушения в двигателната дейност – основно мускулна слабост, хипотрофия на мускулите, неволеви потрепвания (известни като фасцикулации), намален мускулен тонус.

По отношение на вертебралния синдром най-често се срещат:

• Стегнатост на окологръбначните (паравертебралните) мускули – те се виждат и дори могат да се опипат. В голяма степен определят аналгетичната поза на пациента.
• Ограничени движения – пациентите променят походката си, като държат болния крак леко свит в колянната става, за да не докосва пода и при ходене тежестта да пада върху него само за кратко.
• Нарушена поза – т.нар. ишиасна сколиоза, при която те накланят тялото си напред и странично.

За да се докаже дискова херния, лекарят ще назначи набор от инструментални изследвания с цел прецизност на диагнозата. Стандартната рентгенография би показала дегенеративните промени, но не и самото наличие на херния. Потенциално ще се установи снижение на диска на съответното ниво. Златен стандарт е ЯМР с или без контраст, който ще изобрази целия гръбначен канал в сагитален план, както и потенциалното наличие на дискова протрузия и стесняване на междупрешленния отвор. Невролозите предпочитат и електромиографско изследване, което ще търси увреда на сетивни и двигателни нервни влакна при компресията.

Лечението на дискова херния е специфично и трябва да бъде предписано единствено от лекар-специалист в областта. В острия стадий на заболяването се налага пациентът да спазва постелен режим на за няколко дни. Създадени са специални корсети, които могат да се използват по време на движение, а като част от хигиенно-диетичния режим съветите са редукция на тегло и също упражнения за укрепване на коремните и гръбните мускули.

Медикаментозната терапия при дискова херния се състои от кортикостероидни, нестероидни противовъзпалителни лекарствени вещества, миорелаксанти, антиоточни и обезболяващи препрати.

Ако има сериозна прогресия на състоянието и проява на двигателна симптоматика се налага приема на холинергични медикаменти. Едно от тях е създаденото от българския професор-фармаколог Димитър Пасков (ЛИНК, ПЛИЙЗ!!!) лекарство нивалин. При хронифициране на болката се дават антидепресанти, антиконвулсанти и локални стероидни и нестероидни противовъзпалителни препарати.

За жалост, консервативната терапия не винаги повлиява положително болковия синдром. В такива усложнени случаи се налага хирургична намеса. Индикации за консултация с неврохирург са:

• Чести болкови рецидиви
• Парези на цели мускулни групи
• Тежък паравертебрален синдром със сколиоза
• Масивни дискови пролапси в гръбначно-мозъчния канал

Но най-абсолютната индикация за оперативна намеса е медианната дискова херния с проявен синдром на кауда еквина. Кауда еквина е сериозно състояние, при което се наблюдават двустранни коренчеви болки, седалищна анестезия, вяли парези на мускулите на долните крайници, тазоворезервоарни нарушения – изпускане на пикочния мехур и ректума. При него трябва да се действа бързо и ефективно, за да се предотвратят дълготрайни увреждания. 

Основният хирургичен метод в радикалното лечение на дискова херния е микродисцектомията. Тя представлява микроскопско асистирано премахване на хернииралото съдържимо и отстраняване на вътрешната част на пролабиралия диск с помощта на минимален кожен разрез. Прилагането на физикална терапия в острия стадий на дисковата херния не е показано и трябва да се избягва до овладяване на състоянието.

Още хирургични теми и заболявания, които да прочетете:

1. Гнойна ангина – видове, симптоми, диагностика и лечение
2. Глаукома – 4 основни вида, симптоми и лечение
3. Менопауза – 12 основни симптома
4. 9 метода за гинекологично изследване
5. Лумбална дискова херния – д-р Едвин Васви, неврохирург

Автор: Александър Манчев