Дисавтономия – модерно заболяване или измислица?

В днешния свят хората са информирани. Повече отколкото когато и да било преди. На повърхността изплуваха проблеми, за които никой досега не е смеел да говори. В здравно отношение пък опознаваме съвсем нови за човека заболявания и състояния – като се започне с ковид пневмонията и лонг-ковид симптомите, та чак до вечно тормозещите ни паник атаки, както и все по-честите случаи на деца с аутизъм и хиперактивно разстройство на вниманието. 

Наскоро Китай шокиращо за всички регистрира най-младия случай на Алцхаймер в човешката история – младеж на 19 години. В тази статия ще разберем повече и за едно друго заболяване, с което малко лекари все още могат да ви диагностицират, поради слабата му застъпеност в медицинските образователни програми и практики. Бележи се с трудното за произнасяне име „дисавтономия“.

Що е то дисавтономия?

Ако разбием понятието на съставните му части, ще добием доста по-ясна представа за какво точно иде дума. „Дис“ е гръцки префикс, който означава някаква липса, нещо не (дис) функциониращо; частта „автономия“ характеризира автономния клон на нервната система или т.нар. вегетативен отдел, който работи неуморно без нашето съзнание да го контролира постоянно. 

Този отдел подчинява неволевите функции на тялото, като сърдечната честота, кръвното налягане, дишането, храносмилането, температурата на тялото и кожата, хормоналната и сексуалната функция, функцията на пикочния мехур и много други. Така обяснено вече можем да се досетим, че дисавтономия е общ термин за разстройствата, които споделят един и същи проблем – неправилно функционираща автономна (вегетативна) нервна система. А когато тя не работи както трябва, това може да причини проблеми със сърцето и кръвното налягане, проблеми с дишането, загуба на контрол върху пикочния мехур и много други проблеми.

Наричаме дисавтономия още автономна дисфункция или автономна невропатия. Тя е относително често срещано състояние, но това далеч не я прави особено известна или позната. В световен мащаб тя засяга повече от 70 милиона души. Може да се отключи още при раждането или да се появи постепенно или внезапно на всяка възраст. Варира от лека до сериозна по тежест и дори фатална, но това е изключително рядко. 

Засяга еднакво жените и мъжете. Ако възникне като самостоятелно разстройство, без наличието на други заболявания, то тя е първична дисавтономия. Но ако е като част от съпровождащо състояние на друго заболяване, тогава вече я наричаме вторична дисавтономия. 

Ето и някои от тези заболявания, при които дисавтономия се приема за коморбидна – диабет, Паркинсонова болест, ревматоиден артрит, лупус, амилоидоза, ХИВ, Лаймска болест, недостиг на витамини В и Е, болест на Крон, глутенова непоносимост и др. 

Дисавтономия се получава, когато нервите в автономния отдел не комуникират както трябва. Когато съобщенията от или към тях не са напълно ясни, човек започва да изпитва различни симптоми. Тези симптоми включват основно функциите, за които отговаря автономната нервна система – проблеми с кръвното налягане, дишането, храносмилането, сърдечния ритъм, бъбречната функция, зеничните рефлекси, сексуалната проява, контрола върху температурата на тялото и кожата. 

Списъкът продължава, но най-общо казано симптомите могат коварно да варират от пациент на пациент или пък да ги има за известно време, после да изчезнат и да се върнат по всяко време. Някои от тях се появяват по време на физически или емоционален стрес или пък в напълно спокойно състояние на тялото и духа. 

Един доста често срещан признак на дисавтономия е ортостатичната неспособност, което означава, че човек не може да стои изправен за дълго време, без да  чувства, че му прималява или се замайва. Други подобни са проблеми с баланса, гадене и разстроен стомах, персистираща умора, мигрени, високо или ниско кръвно налягане, палпитации (аритмия), прекалено изпотяване (хиперхидроза) или липсата на такова. 

Други признаци на дисавтономия се считат еректилна дисфункция, хипогликемия, изпускане на урина, замъглено зрение, невъзможност за физическа натовареност (призляване при вдигане на тежести), трудности със съня и др. Разбира се, не всеки с подобни оплаквания следва да бъде моментално диагностициран с дисавтономия, тъй като тези симптоми лесно може да се дължат и на други състояния. Затова са нужни задълбочени изследвания, физикален преглед при специалист и изключване на други подлежащи заболявания.

Кои са 5-те основни вида дисавтономия?

1. Неврокардиогенен синкоп (НКС). НКС е най-често срещаната форма на дисавтономия. Може да причини припадъци, които да се случат веднъж или два пъти през живота на пациента или пък да го сполетяват по няколко пъти на ден (случва се рядко). НКС се нарича още ситуационен синкоп или вазовагален синкоп.
2. Синдром на постурална ортостатична тахикардия (СПОТ). Сложно съчетание от думи. Но най-простичко обяснено това е разстройство, което причинява проблеми с циркулацията (кръвообращението). Постуралната ортостатична тахикардия може да накара сърцето да бие твърде бързо при изправяне. Може даже да доведе до припадък, болка в гърдите и задух. Но без паника – чак до там се стига относително рядко в практиката. 
3. Фамилна дисавтономия (ФД). Децата унаследяват този тип дисавтономия от своите родители или близки роднини. Може да причини намалена чувствителност към болка, липса на сълзи в очите и проблеми с регулирането на телесната температура. Но пак не бива да бързаме да си го приписваме – ФД е по-вероятно да засегне евреите с източноевропейско наследство (ешкеназите).
4. Множествена системна атрофия (МСА). Това е животозастрашаващата форма на дисавтономията, но тя се наблюдава твърде рядко и обикновено се развива при хора на възраст над 40 години. Характерни за нея са проблеми със сърдечната честота, ниско кръвно налягане, еректилна дисфункция и загуба на контрол върху пикочния мехур.
5. Пълна автономна недостатъчност (ПАН). Хората с тази форма на дисавтономия изпитват спад на кръвното налягане при изправяне и имат симптоми, включително замаяност, припадък, зрителни проблеми, болка в гърдите и умора. Понякога симптомите им се облекчават при лягане или посядване. 

Имам ли дисавтономия?

И така стигаме до въпроса: как да разбера дали имам дисавтономия? Отново, симптомите са характерни за редица други заболявания, а един паник или тревожен момент може да имитира повечето или дори всички тези оплаквания. Затова е нужно да се проведе т.нар. тест с наклонена маса. По време на него пациентът е легнал на маса, която може да се повдига и спуска под различни ъгли, а под краката му има опори. Към него е прикачено медицинско оборудване, което измерва кръвното налягане, нивата на кислородна сатурация, както и електрическата активност на сърцето.

Когато масата се повдигне нагоре, машинките измерват как тялото успява (и дали успява изобщо) да регулира функциите на автономната нервна система (кръвно налягане и сърдечен ритъм). В добавка е редно да се приложат и кръвни изследвания, електрокардиография, тестове за изпотяване и дишане с цел максимална яснота относно търсената диагноза. 

По-застрашени от дисавтономия са евреите, както и източно европейците, но като цяло всеки човек може да отключи заболяването в кой да е момент. То е едно от състоянията, които не се лекуват, но с които човек трябва да се научи да живее.

Ако все пак диагнозата се потвърди от специалист, съществуват полезни съвети, които да облекчават трудните моменти. Така например е важно да се изправяме от леглото бавно и внимателно, а не рязко. Стоенето прав за дълго време има негативен ефект върху тялото, затова поседнете или най-добре си полегнете при първа възможност. 

Горещината също влияе зле на организма, затова по-хладките душове или вани са за предпочитане – така се намалява рискът от прилошаване. При диабет като първично заболяване е редно да държим кръвната захар в нормални стойности, а подръка винаги да имаме нещо сладко в случай на хипогликемична атака. И тук идват и вечните съвети за по-дълъг живот – избягвайте алкохола, тютюнопушенето и употребата на стимуланти. 

Кофеинът е познат със сърцебиенето, което ни причинява, затова по-умерено с кафето. Тези съвети са приложими както за диагностицирани с дисавтономия, така и за всеки друг човек, който има нужда от стимул, за да води пълноценен и здравословен начин на живот. 

Автор: Александър Манчев