В океана на глаукома – всички видове, форми, клинична картина и основни симптоми, лечение и превенция
Глаукома е термин, с който се обединяват група от очни заболявания, които увреждат зрителния нерв. Въпросният нерв има функцията да изпраща визуална информация от окото към мозъка и, както можете да се досетите, е жизненоважен за доброто зрение. Увреждането му често е свързано с високо налягане вътре в окото. Но коварната глаукома може да ни застигне дори в случаите, когато очното налягане е нормално. Въпреки че заболяването може да се появи на всяка една възраст, то е по-често срещано при хората над 60-годишна възраст. Глаукома е и една от основните причини за ослепяване в късните години на живота.
Много форми на глаукома нямат предупредителни знаци преди същинското проявление. Преходът от физиология към патология е толкова плавен, че човек може да не забележи никаква промяна в зрението, докато състоянието не е в по-късните си етапи.
Симптомите на глаукома зависят от вида и стадия на развитието й. Определяме я като няколко вида:
1. Отвореноъгълна глаукома:
- Безсимптомна е в ранните етапи.
- Постепенно се появяват неравномерни слепи петна в периферното зрение.
- В по-късните етапи вече се затруднява виждането на обектите и с централното зрение.
2. Остра закритоъгълна глаукома:
- Силно главоболие и болка в очите.
- Гадене и повръщане.
- Замъглено зрение.
- Поява на ореоли или цветни пръстени около светлините.
- Зачервяване на очите.
3. Глаукома с нормално налягане:
- Няма никакви симптоми в ранните си стадии.
- Постепенно се замъглява зрението.
- В по-късните етапи се стига до загуба на периферното зрение.
4. Пигментна глаукома
- Ореоли около светлините.
- Замъглено зрение при напрягане.
- Постепенна загуба на периферното зрение.
Глаукома не е изключена и при деца. Тогава можем да забележим:
- При бебетата мътни или замъглени очи.
- По-често примигване.
- Липса на сълзи при плач.
- Замъглено зрение.
- Постепенно влошаващо се късогледство.
- Главоболие.
Лекарите все още не са разбрали напълно защо това увреждане на зрителния нерв е свързано с повишено налягане в окото. Но пък можем да обясним как възниква то. Високото очно налягане се проявява в резултат на натрупване на флуид, който нормално си изпълва вътрешността на окото.
Той представлява водниста течност, която се отича през тъканта (наречена трабекуларна мрежа), разположена под ъгъла, където ирисът среща роговицата. А роговицата е важна за зрението, защото именно тя пропуска светлината в окото. Патологичното повишаване на налягането се получава, когато окото или произвежда твърде много течност, или дренажната му система не функционира правилно.
Отвореноъгълната глаукома е най-честата форма на болестта. В нейния случай отичащият се ъгъл, образуван от ириса и роговицата, остава отворен, но за сметка на това други части на дренажната система не се отичат правилно. С времето това води до бавно и постепенно повишаване на очното налягане.
При закритоъгълната глаукома ирисът се издува и така частично или напълно блокира дренажния ъгъл. Като резултат, воднистата течност не може да циркулира спокойно през отделите на окото и налягането й се покачва. Закритоъгълната глаукома може да се появи внезапно, т.е. да бъде с остро протичане, или постепенно.
Глаукома с нормално вътреочно налягане си остава мистериозна по произход. Никой все още не знае точната причина, поради която зрителният нерв се уврежда, когато очното налягане е нормално. Допускат се теории, че той може просто да е по-чувствителен или да е слабо кръвоснабден. Такъв ограничен кръвен поток в областта често се причинява от натрупване на мастни отлагания в артериите – атеросклероза, или други увреждащи кръвообращението състояния.
Освен вече посочения очевиден проблем с повишеното вътреочно налягане, съществуват и някои други рискови фактори, които потенциално могат да доведат до глаукома. Такива са:
- Възраст над 60 години.
- Фамилна анамнеза за заболяването.
- Вече съществуващи медицински състояния (диабет, мигрена, високо кръвно налягане, сърповидно-клетъчна анемия).
- Изтънени роговици.
- Силно изразени късо- или далекогледство.
- Очни травми или след очни интервенции.
- Прием на кортикостероидни лекарства, особено ако приложението е било дългосрочно.
За жалост, някои хора имат анатомично по-тесни дренажни ъгли, което ги излага на допълнителен риск от закритоъгълната форма на заболяването.
Превенция на глаукома
Като превенция се препоръчват редовни очни прегледи. Те биха могли да спомогнат за откриване на глаукома в ранните й стадии, преди да настъпи значително зрително увреждане. Препоръките са за задълбочен преглед на очното здраве на всеки 5 до 10 години за възрастта под 40 години; на всеки 2 до 4 години при групата на 40 до 54-годишните; на всеки 1 до 3 години, ако сте на възраст от 55 до 64 години; и на всеки 1 до 2 години за най-застрашената група над 65 години.
Още се препоръчва и употребата на предпазни очила, тъй като сериозните наранявания на очите също водят до глаукома. Трябва да се поставят предпазители за очи, когато се борави с електрически инструменти или рискови спортове например. При предписание на капки за очи те трябва да бъдат прилагани строго, както е указал лекарят. По-конкретно тези срещу глаукома значително намалят риска високото очно налягане да прогресира до глаукома.
За съжаление, веднъж причинени, глаукомните щети не могат да бъдат възстановени. Но пак повтаряме, че лечението при навременно хващане и редовните прегледи ще забавят или предотвратят загубата на зрение.
Лечение на глаукома
Лечението на глаукома включва понижаване на вътреочното налягане. Възможностите за това са капки за очи, перорални лекарства, лазерно лечение, операция или комбинация от няколко от тези подходи.
Първо, офталмологът ще предпише капки за очи. Едни от тях действат като намаляват очното налягане чрез подобряване на изтичането на воднистата течност от окото. Други са насочени към намаляне на самото количество течност. В зависимост от целта на лечението, ще бъде подбрана най-добрата комбинация от капки за очи за конкретния пациент.
Примери за подобни капки са простагландините. Тяхната работа е да увеличат отичането на течността в окото, но те идват с някои нежелани реакции като зачервяване и смъдене на очите, потъмняване на ириса и клепачите, както и замъглено зрение. Прилагат се веднъж дневно.
Бета-блокерите също се използват често. Те намаляват секрецията на течност в окото и така понижават очното налягане. Страничните им ефекти включват: затруднено дишане, брадикардия, хипотония, импотентност и умора. Този клас лекарства се предписват за употреба веднъж или два пъти дневно. Алфа-адренергичните агонисти намаляват производството на течност, но също така улесняват отичането й. Примерите включват също и инхибиторите на карбоанхидразата и миотични или холинергични средства (пилокарпин).
Често капките за очи се комбинират и с перорални препарати, по лекарско предписание, разбира се.
Други възможности за лечение включват лазерна терапия и хирургия. При лазерната манипулация се прави трабекулопластика, при която операторът използва малък лазер, за да подобри дренажа на трабекуларната мрежичка. Нужни са няколко седмици преди цялостният ефект от тази процедура да стане осезаем.
Филтриращата хирургия е процедура още позната и като трабекулектомия. В общи линии, лекарят прави отвор в склерата на окото, за да създаде достатъчно пространство за течността да се отича. Възможно е също да се приложи и поставяне на дренажни тръби. Те представляват малки тръбички, които хирургът поставя в окото, за да се източи излишната течност и да се понижи очното налягане.
Автор: Александър Манчев
