Болести предавани от мухите – 8 най-чести

Прочетена: 341 пъти

Зарази, които се предават при контакт с мухите

Все още е лято. А и да не е. В застудяващите месеци всичко живо търси къде да се скрие на топло. Ако може да е влажно и да има неограничени количества храна на разположение, още по-добре. Това важи и с пълна сила за едни от най-големите дразнители за човеците – мухите.

Дали търсят забравени извън хладилника хранителни продукти или пък просто искат да кацнат на някоя недобре забърсана кухненска маса, където да си посмучат малко от полепналите материи – за нас те все са отблъскващи и неприятни. Но в този материал имаме с какво да ви обогатим от биологична гледна точка.

Да започнем с това, че обикновената домашна муха си има латинско име – Musca domestica. Проблемът с нея е, че освен неканена гостенка на летните ни вечери на терасата, тя също така служи като вектор за предаване на бактериални инфекции и то понякога по начини, които не са непременно очевидни за нас.

По отношение на вида й, ние всички сме наясно как изглежда тя. Дълга около 6 мм. и с космато тяло, домашната муха е само една от десетките различни видове мухи, които влизат в домовете и помещенията за приготвяне на храна. Наричани са често и “мръсни мухи” и са разделени на две групи.

onlinemedicinedrts, последвайте ни във фейсбук — Моля, последвайте ни във фейсбук, като кликнете върху тази картинка.

Големи мръсни мухи – както подсказва името им те са малко по-големи по размер, но по-типичното за тях е, че се прехранват основно с тор, мъртви животни и хранителни отпадъци.
Малки мръсни мухи – тези представители имат тънки тела с дълги крака. Техните хранителни предпочитания включват утайки от дренажи, гниещи плодове и зеленчуци и други разлагащи се растителни вещества. Плодовите и водните мушици, както и гъбните комари са също представители на този тип мухи.

Противно на цветистия български израз „хапят те мухите“, оказва се, че анатомията на домашните мухи не ги е приспособила да хапят, тъй като устният им апарат не е пригоден за такъв тип хранене. Вместо това, те използват устата си за изсмукване на течности. Не че това ги прави по-желани събеседници на масата ни, разбира се.

Летящото насекомо може да яде само течни храни, понеже за да е способна да консумира твърди продукти, мухата трябва първо да отдели слюнката си върху тях и да изсмуче това, което е втечнено, с помощта на хоботчето си. И съвсем в реда на нещата, тъй като домашните мухи използват много слюнка, те се нуждаят и от много вода.

Едва ли е чудно, че малките петна, които виждаме домашните мухи да оставят след себе си, всъщност са екскременти. Те могат също да отлагат яйца върху различни предмети, не само храна; включително отпадъци от двора, животински екскременти и боклук. Изчислено е, че една женска муха снася около 150 яйца върху разлагащ се хранителен източник.

Жизненият цикъл на домашната муха обикновено продължава около три седмици, но това важи основно за топлите условия, докато на студено те могат да живеят до три месеца. Или поне докато не ги застигне сгънатият на две вчерашен вестник.

Отвратителното при тях е, че те се раждат в самия източник на храна. Майките снасят яйцата си в боклука или в животинските изпражнения. Яйцата се излюпват в личинки, които ядат храната около тях. Малките червейчета в крайна сметка се превръщат в какавиди, след който период започва окончателният им преход в крилата възрастна муха. Като такива те не спират да търсят храна – за да я консумират или да снасят в нея. Техните предпочитани източници – обикновено влажна и разлагаща се органична материя – съдържат бактерии, много от които са вредни за хората. Когато мухата се храни, тя повръща част от стомашното си съдържимо си върху новото си хранене. Киселините от повърнатото смилат храната и след това мухата я изпива.

Тъй като мухите се хранят с боклук, тор и други пълни с микроби материали и тъй като изплюват част от стомашните си сокове върху повърхности, с които ние осъществяваме постоянен контакт, тези крилати дяволи са способни да предават повече от 60 различни сериозни заболявания. Сред тях по-известните ни са:

Коремен тиф – остро заболяване, свързано със салмонелната бактерия. Проявява се като особено неприятна треска. Той е силно заразен и може да бъде хванат чрез ядене на храна или питейна вода, които са заразени.
Дизентерия – опасно стомашно-чревно заболяване. Симптомите включват диария, треска, гадене, повръщане, загуба на тегло и стомашни спазми. Налага спешно лечение с антибиотици.
Холера – това е инфекция на тънките черва, причинена от някои щамове на бактерията Vibrio cholerae. Симптомите могат да варират от почти незабележими до леки и сериозно тежки. Характерен симптом е голямото количество водниста диария, която не спира с дни наред. Не е изключена и появата на повръщане и мускулни крампи. Диарията може да бъде толкова тежка, че само за няколко часа да доведе до тежка дехидратация и електролитен дисбаланс.
Антракс – друг тип сериозно инфекциозно заболяване, причинено от грам-положителни, пръчковидни бактерии, известни като Bacillus anthracis. Среща се естествено в почвата и обикновено засяга домашни и диви животни по света. Но благодарение на мухите, хората също могат да се разболеят от антракс, ако влязат в контакт със замърсени от летящата напаст продукти.
Проказа – датиращо още от древността инфекциозно заболяване, за което е характерно тежко протичане, трудности при лечението и засягане на лигавицата на горните дихателни пътища, кожата, периферните нерви и очите.
Туларемия – бактериална инфекция, която може да се прояви в много форми. Основно се появява като язва близо до засегнатата област. Язвата е придружена от подути лимфни възли около подмишницата.
Е. коли отравяне – неприятно заболяване, което може да причини диария, кръв в изпражненията, повръщане, чревни спазми и висока температура. Симптомите обикновено се появяват около три до четири дни след заразяването, но могат да започнат и по-късно. Подлежи на антибиотична терапия.
Конюнктивит – възпаление на конюнктивата на окото. Конюнктивата е тънката прозрачна обвивчица, покриваща вътрешната повърхност на клепача. Това е много често срещано заболяване на очите, което е също така и силно заразно. Хората с конюнктивит се оплакват от сърбеж, сълзене и подуване на окото и клепача.

Важно е да помним, че даже в случаите, когато мухата не е консумирала от храната върху дадена повърхност, която хората докосват, тя може да е оставила изпражнения, които съдържат бактерии, а както сами се убедихте заболяванията, които тези бактерии причиняват, са наистина сериозни.

И поради това трябва да се налагат строги контролни мерки против развъждането на мухите или поне против тяхното навлизане в помещения, в които боравим с храна.

Специалистите препоръчват качествено хигиенизиране – задължително е източникът на храна, който мухите жадуват, да бъде елиминиран. Това включва съхраняването на боклука в чували или в кофи, а също и изолирането на предпочитаната от мухите храна, понеже това е най-важната стъпка, която можем да предприемем, за да ги държим на разстояние. Нека не забравяме, че някои нехимични капани също вършат добра работа: лепкави ленти, капани за ултравиолетова светлина и капани за мухи със стръв ще уловят гадинките, така че да не могат да се разпространяват.

Автор: Александър Манчев