Астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища на белите дробове, което се характеризира с обратима обструкция на въздушния поток и периодични епизоди на бронхоспазми. Клиничната картина включва хрипове, кашлица, стягане в гърдите и недостиг на въздух – задух. Строго индивидуално, симптомите на астма могат да се влошават през нощта или при усилена физическа активност.
Астма се причинява от комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда, като замърсяване на околната среда и наличие на алергени във въздуха. Други отключващи фактори могат да бъдат лекарства от групата на нестероидни противовъзпалителни средства, като аспирин, или бета-блокери. Диагнозата обикновено се поставя на базата на клинична картина, терапевтичен отговор и данни от изследване на белодробната функция със спирометрия.
Астма се класифицира в зависимост от честотата на симптомите, с която се появява, форсиран експираторен обем (FEV1) и пиков експираторен дебит. Тя може да се класифицира и като атопична – алергична, или неатопична – неалергична, като атопията се развива от развитие на реакция на свръхчувствителност тип 1.
Засега няма категорично лечение на астма, но тя може да бъде контролирана съвсем успешно. Клиничната картина може да се овладее чрез избягване на тригериращи фактори, например алергени, както и регулярната употреба на инхалаторни кортикостероиди. Ако симптомите на астма останат извън ефективен контрол, в допълнение могат да се използват дългодействащи бета-агонисти (LABA) или антилевкотриенови средства.
Лечението на тежки астматични кризи се лекува с инхалаторен краткодействащ бета2-агонист като салбутамол и кортикостероиди. При по-тежки астматични кризи се прилага интравенозно приложение на кортикостероиди, магнезиев сулфат и хоспитализация за наблюдения в съответните звена.
Клинична картина и симптоми на астма
Астма се проявява с епизоди на свиркащо дишане, сухи хрипове, задух, стягане в гърдите и кашлица. Симптомите обикновено се влошават през нощта и рано сутрин или в отговор на физически упражнения или при излагане на студен въздух. Някои хора рядко изпитват симптоми, обикновено в отговор на отключващи фактори, докато друг процент от пациентите често развиват сериозни астматични кризи и превенцията е от водещо значение за бъдещи усложнения и риск за живота.
Някои видове състояния се срещат по-често при хора с описаното заболяване, включително гастроезофагеална рефлуксна болест, риносинузит и обструктивна сънна апнея. Тревожни и депресивни разстройства са също сравнително често срещани. Засега не е ясно дали психологически състояния водят до астма или директно тя води до развитие на тези психически симптоми, заради страх от непълноценен живот. Астма е силно свързана с развитието на хронична обструктивна белодробна болест.
Диагностика на астма
Дихателното заболяване често се определя като хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, в чиято патогенеза ключова роля играят много клетъчни елементи на имунния отговор. Хроничното възпаление е свързано с хиперреактивност на дихателните пътища, която води до повтарящи се епизоди на задух, появата на сухи свиркащи хрипове, стягане в гърдите и кашлица, особено през нощта или рано сутрин. Клиничната картина се развива на база обструкция на въздушния поток в белия дроб.
Понастоящем не съществува единствен и основен по вид изследване за категорично поставяне на диагнозата астма, която обикновено се основава на модела на симптомите и отговора към терапията. Заболяването може да бъде в диференциално-диагностичния план при пациенти с вече описаните редуващи се симптоми. В последствие е важно да се извърши спирометрия за окончателно поставяне и потвърждаване на диагнозата. И тъй като спирометрия при деца може да се превърне в особено сериозна спънка, диагнозата астма не се поставя при деца под 6-годишна възраст.
Какво представлява изследването спирометрия в диагностиката на астма?
Спирометрия е водещ метод за диагностика и определяне хода на лечението. Ако FEV1 се подобри с повече от 12% и се увеличи с поне 200 милилитра след прилагане на бронходилататор като салбутамол, диагнозата може да бъде поставена почти веднага. Заради “скритите си” свойства, кофеин под формата на кафе, чай или хранителна добавка, както и енергийни напитки, не се препоръчва преди изследване със спирометрия, тъй като кофеинът има изразен бронходилататорен ефект и може да повлияе на крайния резултат в хода на диагностиката.
От друга страна, дифузионният капацитет при еднократно вдишване помага да се разграничи развитието на астма от хронична обструктивна белодробна болест. Според съвременните препоръки, спирометрия трябва да се прилага поне веднъж годишно, за да се прави ефективен скрининг на заболяването.
Метахолинов тест при астма
Метахолиновият тест се извършва чрез вдишване на описаното вещество и нарастваща доза при всеки отделен инспириум. Често при хората се забелязва влошаваща се обструкция на дихателните пътища и влошен задух. При липса на този феномен – диагнозата може да се изключи. При позитивни данни, състоянието остава в диференциално-диагностичния план и следва да бъде потвърдена или отхвърлена със спирометрия в планов порядък.
Пиков експираторен дебит при диагностика на астма
- ≥20% разлика в скоростта на пиковия експираторен дебит в поне три дни в седмицата в продължение на поне две седмици;
- ≥20% подобрение на пиковия дебит след лечение със салбутамол, инхалаторни кортикостероиди или орални кортикостероиди;
- ≥20% намаление на пиковия дебит след излагане на дразнител и тригер.
Изследването на пиковия експираторен дебит е сравнително променливо изследване и затова не се използва в рутинната диагностика, а по-скоро в скрининга на заболяването чрез ежедневно измерване при пациенти сутрин, както и за уточняване тежестта на астматичните кризи – най-често в спешни отделения, спешни кабинети за вътрешни болести и при прегледи при специалистите по пулмология при пациенти с дихателна криза. Окончателната диагноза се поставя на база клинична картина и резултати от спирометрия.
Заболяването може да се класифицира и като атопична – алергична, или неатопична – неалергична, въз основа на това дали симптомите се влошават при наличието на алергени или не.
Основната разлика между астма и хронична обструктивна белодробна болест е, че при първото имаме обратими промени, а при второто – необратими и често са свързани с хронични белодробни промени, като бронхиектазии и емфизем.
За разлика от ХОББ и наличието на емфизем, астма засяга бронхите, а не алвеолите. Комбинацията от астма и някакъв вид хронична обструкция вследствие на структурни промени в дихателните пътища на белия дроб се нарича Астма-ХОББ overlap синдром. В сравнение с други хора с чиста форма на астма или ХОББ, пациентите с комбинирания синдром показват повишена честота на влошаване и екзацербации на заболяването, по-висок риск от смъртност, по-краткотраен живот и развитие на повече съпътстващи заболявания.
Какво представлява състоянието астматичен пристъп?
Острото обостряне обикновено се нарича астматичен пристъп. Класическите симптоми са недостиг на въздух, свиркащо дишане и стягане в гръдния кош. Пристъпите са част от основната клинична картина на заболяването, като това често се определят като “атаки” или кризи на астма.
Признаците, които се появяват по време на астматичен пристъп, включват използването на дихателни мускули – стерноклеидомастоидните и скаленови мускули на шията, може да има парадоксален пулс – по-слаб по време на вдишване и по-силен по време на издишване, и разширяване на гръдния кош. Заради влошения капацитет на кислород в кръвта, може да се развие цианоза в областта около устните, кожата на лицето и под ноктите.
Острата тежка форма, известна преди като status asthmaticus, е остро обостряне на заболяването, при което няма ефективен контрол със стандартноте лечение с бронходилататори и кортикостероиди. В такива случаи се налага и бързото въвеждане на магнезиев сулфат в доза от 2 грама венозно, а при липса на ефект – пълна анестезия и контрол на дихателната функция по инвазивен път.
Може да прочетете още теми от раздела тук:
- Пневмония – същност, причини и диагностика
- ХОББ изисква някои промени в начина на живот и лечение #1
- Белодробна емболия – #1 смъртоносна причина за гръдна болка
Автор: д-р Цанко Стефанов
