Какво всъщност е артрит?

При износване на ставите в тялото се развиват състоянието артрит, което в англо-американската професионална литература също се нарича остеоартрит. В българската медицинска номенклатура често се използва определението “артроза“, но и двете понятия най-общо определят промените в ставната повърхност вследствие на различни фактори.

Основни симптоми при артрит

Основните симптоми, които пациентите споделят, са – болка, ограничено движение в ставите, чувство на сковани стави, отоци, еритем – зачервяване и понякога затопляне на ставата. Така наречения “hot to touch” симптом в английската литература. Симптомите при хронични остеоартритни промени могат да се появяват и да изчезват, като това може да става постепенно или с внезапно развитие – екзацербация.

Болковият синдром при артроза често възниква вследствие на възпалителни ставни промени, най-често засягащи синовиалната мембраната в ставата, сухожилията и лигаментарния апарат на ставата, както и при спазъм или преумора от свръхупотреба на ставата. Често това състояние се вижда при възрастни хора, провеждащи редовни дълги разходки. Ставите с хронични артритни промени реагират с оток, възпаление и болка.

Паралелно с болковия синдром, ограничените движения и другите вече описани симптоми, пациентите често споделят за увеличаване на телесната температура, умора, отслабване, загуба на сили и енергия за извършване на ежедневни дейност. Често споделят за задух, ускорен пулс, болка в главата и очите, и други.

Видовете артрит

Различните видове артрит засягат различни стави и засягането става по различен начин. Например – инфекциозният артрит най-често засяга колената, като това се случва вследствие на директно проникване на болестотворни патогени в ставата. При наркозависими пациенти, употребяващи венозни рекреативни вещества, най-често се засягат ставите в областта на гърдите, раменете, както и в областта на таза, тъй като това са най-честите места за инфектиране на наркотици.

Ревматоидният артрит е друга честа находка. Тази болест обикновено засяга така наречените малки стави, тоест ставите в областта на ръцете, ходилата, китките, глезените и прочее, и почти винаги е симетрично засягане. Заболяването се проявява в самото си начало с чувство на скованост в ставите при събуждане рано сутрин или след продължителен сън.

При напредване на болестта – често може да се забележат характерни деформации в областта на засегнатите стави. Често пациентите с ревматоиден артрит – РА, развиват оток, зачервяване и хипертермия – увеличена температура, в засегнатите стави. Наричат се екзацербации на ревматоиден артрит в ставите. Заболяването може да започне развитието си поетапно, но бидейки хронично състояние, заболяването може да се развива в продължение на дълги години.

Системен лупус е друга хронична форма на артрит. Заболяването на практика представлява системно засягане на съединителната тъкан в тялото. Развива се с клинична картина на повишена телесна температура – фебрилитет, загуба на тегло, редукция на енергия, отслабено състояние, летаргия, както и различни мултисистемни прояви – кардиологични, белодробни, както и всякакви други негативни ефекти върху вътрешните органи.

Реактивният артрит е друг вид често срещан артрит. Той се характеризира с честа смяна на засегнатите стави. Може да засяга дясното коляно, след това левия глезен и тн. Най-често е вследствие на усложнения при урогенитална или гастроинтестинална инфекция.

Характерна е промяната от типа реактивен артрит, която се развива вследствие на недобре лекувана пикочополова инфекция. Развиват се усложнения с оток, възпаление, затопляне на окото – конюнктивит, което на практика е възпаление на външния покривен слой на очната лигавица. Състоянието е известно като синдром на Райтер.

Типичният артрит засяга, обаче, най-често големите ставите вследствие на износване при продължителна употреба. Често се характеризира и описва като възрастова промяна. Началото започва постепенно и води до значително стеснение в ставните капсули, което често води до болка, оток на ставите, затопляне, които се влошават при опит за мобилизация.

Най-често се засягат коленните и тазобедрените стави при възрастни хора. Състоянието се успокоява при покой и влошава при мобилизация. Отслабването на мускулатурата е късна промяна при този вид артритни промени и са вследствие на ограничената подвижност, затова своевременна диагностика и лечение е силно желателна.

Лечение при артрит

Според вида на артритни промени се определя и лечението на основното заболяване. Лечението е комплексно с цел симптоматично овладяване, както и премахване и пълно излекуване на първопричината. Целта е да се осигури комфорт на пациентите и нормално функциониране на ставите.

Терапията с медикаменти често цели успокояване на болковия синдром. Прилагат се препарати, съдържащи аспирин, диклофенак, ибупрофен, напроксен, най-добре в комбинация с блокери на протонната помпа, като омепразол, лансопразол, пантопразол и тн, с цел предпазване от усложнения по стомашната лигавица и влошаване на общото състояние на пациентите.

Парацетамол е друг ефективен медикамент за облекчаване на болков синдром, като в комбинация с кодеин, ефектът е по-добър. Кодеин не се препоръчва да се приема повече от три дни непрекъснато, тъй като може да доведе до известно привикване. Препоръчва се поне една седмица пауза и след това възстановяване на терапията.

Прилагането на студени компреси и лед успокоява отока в ставите и овладява силното затопляне при мобилизация или инфекциозни промени. Ледотерапията може да се прилага чрез директно поставяне на лед в кърпа върху засегнатите стави или поставяне на пакет със замразени зеленчуци върху засегнатите стави.

Ефективната рехабилитация, както и прилагането на различни методи с ултразвук помагат драстично за успокояване на симптомите и честите екзацербации при хронични болни.

Характерно при лечението на инфекциозни форми на артрит е, че трябва първо да се изолира първопричинителя. Често това става чрез аспирация на ставна течност при отоци. В последствие може да се започне емпирично лечение с широкоспектърни антибиотици до получване на резултати с антибиограма за конкретен причинител и чувствителността му към определени антибиотици.

Ако по каквато и да било причина не може да се вземе микробиологичен материал в скорошен порядък, препоръките за лечение на септичен артрит е да се започне с моментална антибиотична терапия с широкоспектърни препарати, за да се ограничат наличните промени и да се предпази пациентът от последващи усложнения.

При развитие на реактивен артрит вследствие на пикочополова или гастроинтестинална инфекция е редно да се провежда, както симптоматично лечение на реактивните промени по ставите, така и лечение на основното заболяване, за да се предпази пациентът от рецидивиращи кризи.

При тежките промени на ставите, които водят до сериозни усложнения и влошаване в качеството на живот на пациентите, чести пристъпи на болков синдром, оток, зачервяване и затопляне на ставите, препоръките са да се проведе преглед и проследяване на състоянието от специалист по ортопедия и травматология, тъй като една от опциите за лечение на тежки форми на артритни промени, често водещи на практика до инвалидизация на пациентите, е именно оперативна замяна на ставите с така наречените – изкуствени стави.

Тези оперативни интервенции са особено чести в при дългогодишно или особено тежко засягане на коленете, както и тазобедрените стави. Други опции са инжектирането на радиоактивни препарати, които имат за цел да предизвикат локална некроза в засегнатите зони и по този начин да спрат появата на рецидивиращи кризи.

Автор: д-р Цанко Стефанов