Антидепресанти в терапията
Депресия – бичът на съвременното психично здраве. Засяга всички – от малки деца до възрастни хора. Препоръките на повечето специалисти са комбинация от медикаментозна – антидепресанти, и психотерапевтична терапия. Под медикаменти в случая се разбират основно антидепресанти, които се използват предимно в борбата с депресивните и тревожни разстройства, но могат също да бъдат полезни и при невропатна болка, полиневропатии и др.
Какви са ползите и рисковете от придобилите така широка популярност антидепресанти? Вижте в този материал.
Антидепресанти са лекарствени продукти, които се прилагат за лечение на униполярна депресия и нейните епизоди при биполярното афективно разстройство. Счита се, че заболяването се развива при дефицит на невротрансмитерите норадреналин, серотонин и допамин в централната нервна система. Затова и принципът на действие на познатите антидепресанти е, че те по различни механизми успяват да повишат концентрацията на въпросните медиатори.
Съществуват не един или два вида антидепресанти. Сред може би най-известните и широко предписвани от лекарите са селективните серотонинови реъптейк инхибитори. Така поставени, те звучат сложно и объркващо, но механизмът им е интересен е далеч по-лесен за разбиране, отколкото името им.
Съкратени по английската абревиатура като SSRI, серотониновите реъптейк инхибитори блокират захващането на серотонина от една нервна клетка към друга и така успяват да увеличат концентрацията му. Нужно им е известно време докато започнат да се проявяват положителните ефекти – поне 2 седмици от започване на самото лечение, а максимална полза и повишаване на настроението могат да се наблюдават до 12 седмици след първата приета доза. Към SSRI се причисляват препарати като: есциталопрам, флуоксетин, сертралин, пароксетин, циталопрам и др. 
Те имат висока терапевтична ефективност и за щастие проявяват сравнително малко странични ефекти. Показани са в лечението освен на депресия също и на алкохолна абстиненция, фобийни състояния, паническо разстройство, посттравматичен стрес, агресивно поведение, булимия, анорексия, затлъстяване, хиперактивност, хипохондрия (здравна тревожност), патологичен смях или плач.
Техните нежелани ефекти са предимно гадене, повръщане, болки в главата и врата, умора, сексуална дисфункция, слабост, нарушения в съня и промяна в теглото.
Изключително важен момент в тяхното приложение е те да не бъдат смесвани с друг тип антидепресивни лекарства. При едновременен прием на SSRI медикамент и антидепресанти от друг тип може да се стигне до патологично повишено ниво на серотонин в мозъка и да се предизвика серотонинов синдром, който е наистина страшно състояние. За него е типична триадата вегетативна хиперактивност (хипертония или хипотония, тахикардия, затруднено дишане, диария и др.), психически нарушения (раздразнителност, обърканост, делириум или кома) и хиперкинетични нервно-мускулни нарушения (тремор, клонус и др.). Серотонинон синдром се лекува моментално в спешен център, тъй като е животозастрашаващо състояние.
В случай че SSRI не са ефективни, при определени пациенти на помощ могат да дойдат серотонин/норепинефрин реъптейк инхибиторите. Най-известен представител е дулоксетинът. Както се разбира от името им, те потискат обратното захващане освен на серотонина, също и на норепинефрина.
Подобен, но и не съвсем, е фармакологичният механизъм на действие на трицикличните антидепресанти. Те също потискат обратното захващане на норепинефрина и серотонина, но го правят като блокират техните транспортери, т.е. протеините, които транспортират невромедиаторите.
Така пак се стига до същия краен резултат – по-висока концентрация на „хормоните на щастието“, както често са описвани тези молекули. На пазара или в кабинета на лекаря те са познати с търговските си имена амитриптилин, нортриптилин, имипрамин. Имат в известна степен повече странични ефекти от SSRI – често пациентите се оплакват от ниско кръвно налягане след прием на трициклици.
Други докладват за неприятно усещане за сухота в устата, учестен сърдечен ритъм, запек, задръжка на урина и др. При предозиране симптомите са сериозни – аритмия, гърчове и дори кома. Затова употребата им трябва да бъде внимателна и правилно дозирана.
Ако обърнете листовката на кое да е лекарство против депресия, тревожност или болка, със сигурност ще видите, че не трябва да го приемате, ако поне две седмици преди това не сте спрели приема на МАО-инхибиторите. Какво всъщност значи това за редовния потребител?
Причудливото съкращение МАО идва от един ензим на име моноаминооксигеназа. Дотук нищо ясно. Изясняването идва, когато разберем, че МАО ензимът работи като разгражда „щастливите“ невромедиатори – серотонин, норепинефрин, допамин и др.
Тоест в негово присъствие тяхното количество е намалено, но ако нещо (в случая препарат от групата на антидепресанти) потисне МАО, логично и концентрацията на медиаторите, които той от своя страна потиска, ще се повиши. Един важен представител на МАО-инхибиторите е моклобемид, а като пластир за кожа може да се ползва селегелин. Чести странични действия при тях са пропадане на кръвното налягане при изправяне, запек, замъглено зрение, сънливост.
Много важно е при лечението с МАО-инхибитори да се избягват храни и напитки, богати на биогенния амин тирамин – това са шоколад, червено вино, пушена риба, банани, пилешки дробчета, сирене. В тези случаи става натрупване на твърде голямо количество тирамин и може да се стигне до хипертонична криза.
Моклобемид се приема след храна и за щастие има далеч по-ниска чувствителност към тирамин-съдържащите храни, рядко предизвиква кризи и затова е първи предпочитан избор на лечение. И отново – строго противопоказано е да се смесва МАО–инхибитор с друг вид лекарство от групата на антидепресанти, поради опасност от развитие на гореспоменатия серотонинов синдром.
Има и една по-рядко употребявана група антидепресанти – лекарства, наречени атипични антидепресанти. Към тях се отнасят бупропион, миртазапин и тразодон. Бупропион селективно потиска невроналното усвояване на норадреналин и допамин в централната нервна система.
Използва се за лечение на депресии и никотинова зависимост, но при терапия с него може да се наблюдават гръдна болка, фебрилитет, сърцебиене, сънливост, главоболие, обриви, констипация. Не трябва да се използва заедно с никотинови дъвки или пластири, тъй като води до повишаване на кръвното налягане.
Тразодон е медикамент, който действа като блокира алфа2-серотониновите рецептори. Има успокояващ ефект, но също и крайно нежелан страничен такъв, който се изявява при мъжете с болезнена и нестихваща ерекция (приапизъм), която трябва да се лекува спешно с локално инжектиране в пениса на противодота етилефрин.
При всички случаи, лечението с антидепресанти трябва да става под строгото ръководство на лекар-специалист, който да следи състоянието на пациента отблизо и да налага своевременни корекции в медикаментите, дозата и приложенията им.
Антидепресанти и показаните вече антидепресантни препарати са добър избор за хора, които страдат от психични състояния, но трябва да бъдат внимателно приемани, за да се постигне максимален ефект и полза от употребата им и да се намалят до минимум страничните реакции от тях.
Автор: Александър Манчев
