Алергия – що е то?

Днес всички се запознахме, и то отблизо, с понятия като имунна система, антитела, алергични реакции след храни и лекарства – напоследък и след ваксини, и т.н. В контекста на пандемията, в самото й начало още, те ни дадоха представа накъде се движим от гледна точка на индивидуалния имунен отговор, както когато си изследваме антителата например, за да определим степента на борбеност, която организмът ни е в състояние да впрегне при среща с вируса на КОВИД-19.

Изобретяването на ваксина срещу заболяването пък раздели света на два отбора – едните, отричащи напълно положителните й ефекти и дори вменяващи й негативни такива, и другите, които стояха на противоположната позиция. Имаше докладвани случаи на тежки реакции след поставена ваксина срещу коронавируса, други пък преболедуваха няколко пъти без да изградят имунитет и светът все още се опитва да открие защо.

Как познанието за имунитет е важно за нас по отношение на алергиите?

Едва ли тук и сега откриваме имунната система като феномен в животинския организъм. Ние разчитаме на нея да ни предпазва, а тя го прави непрекъснато и то без никаква съзнателна намеса от наша страна. Така става лесно да я приемем за даденост. Въпреки че тя е древен механизъм на съпротива срещу патогени, имунната система си има и своите недостатъци и несъвършенства.

Един от тях е свърхсилният отговор срещу който и да е антиген – дори собствените. Наричаме тези реакции на свърхчуствителност – алергии. Те се развиват точно по тези сложни каскади от събития, които довеждат до елиминиране на навлезлия патоген дори в случаите, когато такъв липсва, както е при алергичните реакции.

За пръв път терминът „алергия“ е бил използван от виенския лекар Клеменс фон Пирке през далечната 1906 г. Думата идва от „allos“, което на гръцки значи „друг“, и „ergos“, което пак от там означава „дейност“. Или с други теми с алергия бележим един изменен и нарушен – друг, различен, тип реактивна дейност от страна на организма.

За да развием алергия обаче, трябва да имаме и виновник-агент за развитието й. Причинителят наричаме алерген. Обикновено той е с белтъчен произход – глутен, пух и перушина, акари, но природата им всъщност е крайно разнообразна.

Сред най-честите причинители за развитие на алергия са…

• Битовите алергени – прах, косми от домашни любимци
• Микробни алергени – вируси, бактерии, гъбички, плесени
• Прах от цъфтящи растения – дървесни и тревни, полени от топола, бреза, сено, райграс, иглолистни и др.
• Хранителни продукти – мляко, яйца, мед, шоколад, ягоди и други горски плодове, цитруси, ядки, риба, някои меса, брашна, морски храни
• Лекарства – пеницилини, анастетици, ваксини
• Отрови на насекоми – от пчели, оси, стършели
• Индустриални алергени – бои, химикали, лакове
• Козметични средства – кремове, червила, бои за коса
• Нетипични субстанции – тютюнев дим, озон, серни оксиди

Друго условие, което трябва да бъде изпълнено, за да се получи подобна свръхреакция на имунната система, е наличието на предшестваща среща между организма и патогена. Тази среща предпоставя бъдещата пренастройка („другата дейност“) на имунната система, наречена сенсибилизация.

Съществуват и кръстосани алергични реакции, които включват както алергени с растителен, така и такъв с животински произход – има случаи на хранителни алергии към плодове, съчетани с алергия към полени.

Алергиите могат да бъдат разграничени на две групи в зависимост от времето, необходимо за хиперреактивната изява:

1. Алергия от бърз тип
2. Алергия от бавен тип

Докато според механизма на реакция, алергиите биват разпределени в допълнителни четири типа:

• анафилактични или атопични
• цитотоксични – токсични за клетките
• от циркулиращи имунни комплекси
• бавен тип – клетъчно-зависими реакции

Това разделяне е по-скоро условно и ни дава обща представа какво може да очакваме, ако сме засегнати от подобно състояние. Често в реалността няколко типа реакции може да се съчетаят.

Едни от най-честите реакции на свръхсензитивност са бронхиалната астма, сенната хрема, уртикарията, реакции при ухапване от насекоми с последващи оток на Квинке, атопичен дерматит, обриви, сърбежи и екзема; реакциите към някои храни или медикаменти, риноконюктивит при вдишване на полени и много други.

Много важен фактор за първите три типа алергии е бързата реакция, която се проявява в рамките на първите 20-30 минути от срещата с алергена. Това налага и бързо отреагиране, за да се избегнат тежки усложнения и животозастрашаващи състояния като рязко спадане на кръвното налягане (хипотония), задух и подуване на лицето, езика, устата и фаринкса.

При нормални и не остри обстоятелства подходът за лечение е имуномодулация чрез методите на хипосенсибилизация. При този специфичен метод се прилагат малки дози от конкретния алерген през определени интервали – достатъчно, за да предизвика реакция, към която организмът да привиква постепенно, но недостатъчно да причини сериозни последици.

Прилага се също така и имуносупресивна терапия с цел потискане на имунната дейност – обикновено кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства, антихистамини.

В част 2 ще обсъдим по-конкретно един от типовете алергични реакции като най-често срещан, механизма му на действие, както и най-срещаните в практиката състояния на свръхчувствителност.

Автор: Александър Манчев

Още за алергии – приятелите ни от Puls.Bg имат страхотен материал